Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Доц. Велизар Шаламанов: Агресивното поведение на Русия остава заплаха за нас | ||||||
| ||||||
Министерството на отбраната под ръководството на министър Тодор Тагарев и в координация с други ведомства публикува за едномесечно обсъждане Проект на национално-отбранителна стратегия на България. Времевият хоризонт на документа е до 2033 г., като се оставя вратичка да бъде актуализиран при промяна на средата за сигурност. Документът трябва да бъде приет от правителството, за да влезе в сила. Навременна ли е появата на тази стратегия? Наш гост е доц. Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", доц. Шаламанов. Здравейте. Питате, дали е навременна? Всъщност е закъсняла, тъй като последната Национална отбранителна стратегия от 2011 г., която е актуализирана 2016 г. е с валидност до 2020 г., така че е трябвало да бъде извършен преглед и подготовка и на нова Стратегия за Национална сигурност и съответно Национална отбранителна стратегия още в края на 2020 г. Това всъщност създава и други предизвикателства, че сега се бърза с един документ, който явно ще трябва да бъде променян, след като се приеме Стратегията за национална сигурност. А и със сигурност трябва да бъде много сериозно променен, след като завърши започнатият вече стратегически преглед на отбранителната политика с решение на правителството от 29 септември, чиито резултати се очакват да се появят в края на февруари следващата година. Каква е оценката ви за изпълнението на все още действащата, макар и с изтекъл срок на годност, Стратегия? Всъщност, това е ключов въпрос: трябва да има една официално приета оценка, според мен. И то на ниво органът, който е приел Стратегията, т.е. Министерският съвет, с цел да бъдат много ясно очертани слабостите, пропуснатите срокове за важни резултати, причините за тях. Така че новата стратегия наистина да може да ги преодолее и да даде нови стратегически цели с нови стратегически инициативи. Това не е направено, аз бих казал че в съществуващата Стратегия определено има 3-4 важни, големи проблема, които не са решени и те за съжаление се отчитат всяка година в годишните доклади за състояние на отбраната. Като при попълването с личен състав ние така и не можем да достигнем желаните 37, вече достигнати на 40 000. Основно бойните поделения са с много ниска степен на окомплектованост, което ги прави не боеспособни. На второ място, ключов проблем е замяната на остарялата и несъвместима в рамките на НАТО техника, често носеща рискове при експлоатацията, с нова техника. За това си има причини, които трябва да бъдат назовани. И на трето място, смятам, че използването на многонационални формирования и поддръжка от наша страна като домакин на приемане на многонационални формирования за усилване на нашите отбранителни способности също е на ниско ниво. Тези неща липсват в оценката. Иска ми се да добавя и това, че начинът, по който е написана и сега предлаганата за обсъждане Стратегия, показва, че: липсва ясна визия, липсват времеви хоризонти в рамките на тези 10 години, липсват конкретни цели с резултати по области на отбранителната политика, както и конкретни стратегически инициативи за постигане на тези резултати, тяхното ресурсно осигуряване. При липса на тази информация, практически никоя Национална отбранителна стратегия не може да бъде оценена, тя е просто един общ, теоретичен документ в много голяма степен кух, който може да бъде приложен за всяка страна по всяко време. Доцент Шаламанов, посочихте четири принципа, които не са изпълнени от все още действащата с изтекъл срок на годност стратегия. Какви са причините за тях? По въпроса с попълването на личния състав една от очевидните причини е демографската криза в България. Втората причина е, че от 2007 г. ние имаме напълно професионална армия, напълно доброволна, т.е. нямаме наборни войници, което улесняваше по-рано попълването на необходимата численост. И на трето място, където виждам най-големите резерви, и където всъщност трябва да се търсят инициативи за решаване, е стимулирането на гражданите да се присъединят към армията, да се развиват в армията, да имат първа кариера в армията с възможност за втора и трета кариера в цивилния живот. По отношение на замяната на остарялата техника, е липсата на амбиция да се освободим от тази остаряла техника, особено сега в контекста на войната в Украйна, това го направиха другите страни. Но още от 2014 г. стои този въпрос. Той беше залегнал в Национална програма “България в НАТО и европейска програма 2020". И освен това е нужно ускорено освобождаване, защото без да се освободим никога няма да сме достатъчно амбициозни да допълним с нова техника. Новата техника изисква да има инвестиционна програма и инвестиционен фонд. Все още липсват инвестиционна програма и инвестиционен фонд, който да гарантира финансово осигуряване на тази инвестиционна програма. А що се отнася до многонационалните формирования, България е може би единствената страна, която не участва с бойни поделения в сили на НАТО в други страни. И всички си спомняме общо взето смешния механизъм, по който България прие многонационална батальонна бойна група с рамкова нация Италия. Имаше какви ли не наистина смешни изказвания в парламента. Но това означава, че ни предстои много сериозна работа българското общество да разбере смисъла на членството в НАТО, смисъла на чл. 5, смисъла на колективната отбрана, ползите от участие в многонационални сили, от разполагане на многонационални сили, така, че да няма такава съпротива в част от политическите партии и наистина и в част от обществото. Да е ясно, че това всъщност е в български интерес и това е уплътняване на членството ни в НАТО и в съответствие с нашата Конституция. В контекста на това, което казвате, в проекто документа се подчертава, че отбраната на България е възможна само в рамките на колективната отбрана на НАТО и в рамките на общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз, поради което изпълнението на съюзническите ангажименти е описано като решаващо за отбраната на страната. Това не се ли разбира от само себе си? Още повече, че ако в Конституцията се впише и членството в Европейския съюз и НАТО, необходим ли е такъв текст в Стратегията за отбрана? Такъв текст не е необходим в този общ вид. Защото той, както и вие посочихте, не казва нищо ново, а просто повтаря нашата Конституция и Вашингтонския договор, и договора за Европейския съюз. Това, което наистина е необходимо, е да се каже, че в Националната отбранителна стратегия се предвижда в България да има до две бригади многонационални сили, плюс изграждане на многонационален дивизионен щаб, плюс изграждане на съвместно командване на силите за специални операции в Югоизточна Европа, поддържане на възможност за многонационална авиационна база и разполагане на изтребители на съюзниците, както и създаване на координационен център за морска сигурност в България и редица други конкретни инициативи, които трябва да се реализират в този 10-годишен период и то не всички в последната година, а някои в първите три години, други в следващите три години, останалите в последните четири години. И тогава ще можем да оценим, доколко се изпълнява стратегията, доколко ресурсите се използват по оптимален начин и какви резултати това носи, видими резултати ежегодно в годишния доклад за състояние на отбраната. Какво произлиза от ангажимента в Стратегията, че възпирането на Русия и отбраната са определени като основна задача на българските въоръжени сили? Означава ли, че възпиращият потенциал ще се прилага на територията на страната ни? Възпирането в стратегическата концепция на НАТО е много ясно разписано, то включва именно такова предно разполагане, включва и ядрения потенциал на НАТО, тъй като докато има ядрено оръжие, НАТО ще бъде ядрен съюз. Включва повишаване на степента на готовност, степента на подготовка, степента на оперативна съвместимост, провеждане на повече учения. Но всичко това, пак казвам, ако това е стратегия за България за следващите 10 години и то в няколко периода – поне три периода на реализация на тази стратегия, трябва да има конкретни резултати с конкретни отговорности, с конкретни ресурси, така че да може да измерим и конкретни постижения. Ясни ли са, кои са заплахите пред Националната ни сигурност, според проекта на новата Стратегия? И как да им противостоим? В голяма степен това е много добре отразено, то следва стратегическата концепция на НАТО и решенията на НАТО и Европейския съюз. Естествено, на мен би ми се искало да има допълнителен фокус върху спецификата, свързана с България, както и отчитане, въпреки че Националната отбранителна стратегия се занимава с отбраната и с външните заплахи, определяне, което всъщност е дадено в раздела за Управление на риска, но много общо. Определяне на тези рискове, които имат и вътрешен характер, и които всъщност намаляват капацитета ни за отбрана. Каква роля се отрежда на Черноморския регион и на България в него? Черноморският регион привлича все повече внимание в НАТО и в ЕС, това е една възможност България да се възползва от този интерес с цел гарантиране на отбраната на Черноморския регион с използване на инструментите на съюзите, в които участваме. В Черноморския регион най-важният елемент към момента е бързото приключване на войната в Украйна по единствено възможния начин за дълготраен мир, а това е изтегляне на всички руски войски, които са окупирали територия на Украйна и най-вече Крим, тъй като за Черноморския регион Крим е ключовият елемент. Ако руските сили не бъдат изтласкани от Крим, няма да има възможност за спокойно развитие на региона, постоянно ще има надвиснала заплаха за нова агресия, както виждаме, че се случи с Украйна, преди това с Грузия. Установяването на нови военноморски бази на Русия в окупираните грузински територии, в Абхазия, също е изключително притеснително. Така че развитието на Черноморската сигурност, на отбраната на Черноморския регион означава първо, фокус на превъоръжаването на нашите военноморски сили, развитие на капацитета за флотационна осведоменост и свързване със системите в НАТО пък и ЕС, много по-засилени учения в региона и много-много тясно сътрудничество като минимум между България и Румъния, също между нашите две страни и Турция, защото това са страните съответно от ЕС и от НАТО, които могат да гарантират сигурността при нарасналата агресивност от страна на Русия. За постигане целите на Стратегията и заради ангажиментите на България към НАТО, разходите за отбрана, пише в документа, ще достигнат 2% от брутния вътрешен продукт още в следващия държавен бюджет за догодина. А по-нататък те ще се повишават, като поне 20% от тези разходи трябва да бъдат за придобиване на ново въоръжение и техника. Това постижимо ли е, и защо не се посочват по-конкретни цифри? Да, цифрите, които се посочват, всъщност бяха решението ни в Уелс. И България имаше Национален план за постигане на тези 2% точно до 2024 г., така, че това по същество е изпълнение на вече взето решение. Ако ще повишаваме разходите за отбрана, сега е моментът в тази Национална отбранителна стратегия да кажем, че те искат да достигнат 3% или 3,5% към 2028 г. или към 2030 г. И да е ясно, за какво ще бъдат използвани тези допълнителни средства. Още 2014 г. много добре си спомням, как министърът на отбраната на Полша ясно заяви, че за страните от Източна Европа 2% са крайно недостатъчни. Както и 20% за нова техника са крайно недостатъчни, тъй като трябва да се подменя по същество цялата техника, наследена от Варшавския договор. Така че придържането към тези минимални числа, определени като средни за НАТО, няма да реши проблемите, които вече идентифицирахме с вас по окомплектоването, по превъоръжаването, а и по създаването на инфраструктура за поддържане на многонационални формирования като страна-домакин. Как Русия ще продължи да подкопава единството в НАТО и какво е мястото на хибридните атаки и ролята на медиите? Това разработено ли е в документа? Това е разработено доста добре като оценка, като заплаха и като необходими действия. Но отново искам да посоча, че именно затова става въпрос за българска Национална отбранителна стратегия, където трябва да посочим конкретни стратегически инициативи. Какъв точно капацитет за противодействие на дезинформацията и пропагандата, за повишаване на киберсигурността, на киберустойчивостта, какъв капацитет за повишаване способностите на военното контраразузнаване, което да гарантира сигурността на новата техника, сигурността на националните формирования, сигурността на ученията. Какви нови инструменти, свързани с новите технологии ще бъдат използвани, за да бъде намалено това влияние и най-вече какво отбраната очаква от другите елементи на системата за Национална сигурност от държавното управление в сферата на противодействие на хибридните заплахи, защото това не е основната задача на въоръжените сили и на отбраната. Документът е подготвен до събитията с войната между Израел и “Хамас". Какво допълнително ще трябва да включи? И с какво ще се характеризира стратегическата среда на сигурност в дългосрочен план? За съжаление, войната, която предизвика терористичната атака на “Хамас" срещу Израел не е нещо съвсем ново. 2014 г., когато разработвахме визия 2020 Ислямската държава също водеше много сериозна война в Близкия изток и в това е силата на една Национална отбранителна стратегия: да може да предвижда различни неблагоприятни развития и да създаде механизмите за техните противодействия. Мисля, че по отношение на войната на “Хамас" срещу Израел, започната с тази брутална терористична атака, много допълнителни елементи в нашата Национална отбранителна стратегия трудно могат да бъдат включени. Нека не забравяме, че за нас основната заплаха си остава агресивното поведение на Русия на изток от нас, в Черноморието, войната в Украйна. Защото ако продължи по-дълго тази война, практически това ще доведе до истинско изтощаване и на страните от Запада, които подпомагат Украйна, и до създаване на разделение в нашето общество. И по същество създаване на възможности за разпространение на този конфликт, дори в хибриден формат, в страните от Източна Европа извън Украйна. Така че нашият фокус трябва да си остане противодействието на руската агресия, помощ за Украйна да приключи тази война с пълно изчистване на територията си от руски окупатори и съответно ускорено приемане на Украйна в НАТО и Европейския съюз. Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте. Гостува ни доц. Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната. Цоня Събчева |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Синоптик: От 6 декември започва продължителен период на снеговалежи
14:11 / 28.11.2024
Виктор и Беба отново заедно
08:42 / 29.11.2024
Годеж 17 години след първата им среща, когато са били деца
15:49 / 29.11.2024
Ударно начало на декември за три зодии
14:46 / 28.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
