Доплащането за лекарски труд не бива да е задължително

Центрове по инфаркти се изградиха преди 25 години, докато инсултът е още по-деликатна тема. Все още нямаме работещи високоспециализирани центрове за инсулт. Предвидени са 6 за изграждане. Три от тях са предвидени в София, другите са в Пловдив, Варна и Плевен. Това каза в студиото на NOVA доц. Росен Калпачки - ръководител на клиниката по неврология към УМБАЛ "Св.Анна".

По ПВУ 700 млн. са отделени за здравеопазване, 130 млн. от тях за високоспециализирани центрове за лечение на инсулти. "Много жалко е ако загубим ентусиазма, не толкова парите. Далеч след Европа сме в това отношение, а случаи на инсулт има в почти всяко българско семейство", допълни той. 

Той коментира и предложение на БЛС цената на лекарския труд да бъде включена в клиничните пътеки. "Доплащането за лекарски труд не бива да е задължително, защото пациентът с удоволствие, ако е останал доволен, оставя нещо на медика. Хората не идват с празни ръце, ако са благодарни. Не бива това заплащане да се взима предварително, а да бъде сметнато в стойността, която пациентът не вижда. Средствата за здравеопазване у нас са далеч по-малко от отделените в Европа. Клиничните пътеки са парцелирани, а доплащането е за услуга, за качеството на лекарския труд. Може да се обясни каква част от пътеките е за медикаменти, каква е изследването. Апаратът, с който ви снимат и леглото, на което лягате, и те имат цена. Токът и парното в болницата също. Всичко се калкулира и накрая трябва да бъде платено. Единствено трудът на персонала не е калкулиран в пътеката", коментира доц. Калпачки.