„Супер фермер“: Започва конкурсът „Моето стопанство“
Светлана Боянова:
Това е мярката, която предполага сътрудничество между земеделските стопани и някой от науката, НПО, консултанти, предприятия в областта на храните и т.н., в зависимост от идеята, която има земеделския стопанин.
16.1 в детайли - къде са проблемите?
В България, в нашата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) така е описано, но в насоките, по които тече приема е записано малко по-различно. Казва се, че в оперативната група освен земеделския стопанин, трябва да има и включен субект или от Селскостопанска академия, или от БАН, или от висше училище. По този начин според нас се получава нещо като ограничение, което не е записано в програмата. Това наше становище не означава, че ние сме против науката. В нашата Селскостопанска академия, в Аграрния университет, в Тракийския университет има топ специалисти, които съм сигурна, че имат добри идеи, които могат да бъдат реализирани в тази мярка. Но идеята тук е да се направи връзка между науката и земеделския бизнес, така че да се отговори на нуждата на земеделския стопанин, а не обратното - дайте сега да подкрепим науката, защото тя работи в еди-кои си направления. Идеята е да си подадат ръка, но не по този начин - административно. По- скоро, тук трябваше да се стимулира партньорството, а не да се налага партньорството.
На второ място, ни притеснява лимитирането на разходите в отделните дейности и фази на тази оперативна група по този проект за иновация. От Института бяхме инициаторите. В началото в ПРСР беше записано, че една оперативна група може да получи 1млн. евро и бюджета на тази мярка (16.1) беше 20млн. евро (той все още е), разделено на 1млн. евро, това означава максимум 20 оперативни групи. Ние предложихме друго, като разбира се го аргументирахме с това как е в останалите страни членки. Аз от три години работя с ЕПИ АГРИ на ниво Европейски съюз. Видях, че няма такъв размер - 1млн. евро, и затова предложихме намаляване наполовина на този размер. Сега сумата за един проект е 460хил. евро. Така може да се сформират повече оперативни групи, повече партньорства да се случат, повече иновации да имаме. В същото време, въпреки че това е желанието и на Комитета по наблюдение, ние видяхме в насоките едно силно лимитиране на разходите, което по никакъв начин не може да достигне тези 460хил. евро. Според мен, това е много обезкуражаващо да кандидатстваш, защото трябва да си съобразиш иновациите в тези размери, тъй като има само меки мерки. Много е трудно с анализи, лабораторни проби, изследвания да постигнеш този размер.
Може да се появи и нездрав интерес, да направят през количествени показатели достигането на размера на проекта, което пак не е истинската иновация, която ние гоним. Според мен трябва да е нещо, което за България да е ново, практично, което да харесват земеделските стопани - да го искат, да го търсят. Тази мярка е просто един експеримент, защото иновацията е една нова идея в началото, но е иновация само ако, след като се приложи на практика, има успех. Може да бъде спестени разходи, печалба, нов модел на работа с персонала, справянето с някакъв проблем от екологична гледна точка, подобряване на млечността, на производителността в стопанството, хуманно отношение към животните.., всичко може да бъде. Не съм сигурна, че ще успеем да го видим това с така конструираните изисквания.
Третият основен въпрос, който ме притеснява:
Да речем, че имаме проекти (достатъчно много и интересни) - кой ще оценява проектите? Няма яснота за оценителите. Има постановление на Министерски съвет за външни оценители, но когато ги погледнете по списъка, няма много специалисти в нашата област, които да разбират от това. Може би така ще се получи забавяне в оценката. А земеделският стопанин трябва да знае кога ще му бъде одобрен проекта. Дали ще се спазят по Закона за управление на средствата от ЕС сроковете за разглеждане на проектите, при положение че нямаме още сформирана комисия?
За мен е много важно тези три неща, на които наблегнах, да получат някакъв отговор, за да могат и хората да си направят сметката, защото тази мярка е за земеделските стопани, тя не е за никой друг!
Губи ли се ролята на земеделеца?
Ролята на първичния производител на продукцията - земеделския стопанин е много важна, ключова, но трябва да има краен акцент храната. Земеделците трябва да имат необходимите инструменти и финансиране не само по директните плащания, но да бъдат и много добре информирани и финансирани за иновации. Това ще доведе до такова земеделско производство, което да отговаря на крайната цел на цялата агро-хранителна верига.
Интервю взе Неда Кирилова
Следете темата и на cap4us.agri.bg.
