Това предвиждат промени в Закона за държавния служител, гласувани от парламента вчера. От нововъведението ще могат да се възползват студенти в български и чуждестранни университети, завършили поне 3-ти курс.
Подборът на стипендиантите ще се извършва от спецкомисия към съответното ведомство по ред, определен с наредба на Министерския съвет.
Избраниците ще сключват с администрацията споразумение, в което ще се определя размерът на стипендията, както и сроковете, в които се задължават да завършат образованието си и да работят в избралата ги институция.
Стипендиантите обаче ще трябва да работят в администрацията поне 3 години. Ако не спазят тези срокове или не успеят да преминат тестовете за назначаване по служебно правоотношение, ще трябва да възстановят получените от държавата пари.
Според актуалния доклад за състоянието на администрацията делът на незаетите щатни бройки в администрацията остава значителен - 11 070, или 8.5% от общата численост.
Незаетите места в централната администрация са 9180, в това число поне 6015 бройки в МВР и 1890 в териториалната администрация.
Най-голям е делът на незаетите места в министерствата - 12% средно, следвани от държавните агенции - 11.2%. Поддържането на незаети щатове обаче не означава, че липсват кадри.
То е изгодно от гледна точка на бюджета за възнаграждения, защото за тях хазната също отпуска средства, които се разпределят като допълнително материално стимулиране.
Наред със стимулите за наемане на работа държавните служители се сдобиват и с нови права при уреждането на спорове. Занапред чиновниците ще могат да стачкуват и ефективно, чрез преустановяване на работа.
В момента ефективната стачка при държавните служители е забранена, като се протестира само символично, с надписи, ленти и т.н.
Според новите текстове чиновниците ще могат да стачкуват по общия ред на Закона за колективно уреждане на трудови спорове, като за времето, в което протестират, те няма да получават заплата.
Ще имат обаче право на обезщетение за сметка на общественото осигуряване, а стажът им ще продължи да се трупа. Държавният служител няма да носи дисциплинарна и имуществена отговорност за участието си в стачка.
В случай, че не е напуснал работа, но не може да я върши заради протеста, ще продължи да получава основната си заплата. Забраната за ефективни стачни действия обаче остава за висшите държавни служители - главни секретари, шефове на дирекции и инспекторати.
Другата голяма промяна в закона е разделянето на задължителния конкурс при постъпване в администрацията на централизиран и децентрализиран етап.
Първият ще се провежда от Института по публична администрация към МС и ще се състои от тестове, с които ще се определят общите познания на кандидата за чиновник.
При успех се минава към втория етап, който ще се организира от конкурсна комисия към съответното ведомство. Целта е да се види дали кандидатът има необходимите специфични умения за исканата от него длъжност, както и "делови качества".
От Патриотичния фронт се противопоставиха поради неяснотата кой и как ще определя "деловите качества". "По този начин се създават субективни правомощия на съответната конкурсна комисия. Това е възможност за отсяване на неудобни кандидати", изтъкна националистът Димитър Байрактаров.
Според шефа на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) обаче "делови качества" било "общоприложимо, стандартно понятие", което нямало нужда да се дефинира в закона.
Чиновниците, които не са назначени с конкурс на длъжност, за която такъв се изисква, ще бъдат освобождавани без предизвестие. Предвидени са и глоби за органите, които не спазят изискването да назначават държавни служители с конкурс. При първо нарушение глобата е 3000 лв., а при следващо - 5000 лв.