Това става ясно от есенната прогноза на Европейската комисия (ЕК), обявена във вторник. В нея комисията ревизира надолу очакванията си за тази и следващата година, като прави прогноза за 2016 г., която не е никак обнадеждаваща. 

От анализа се вижда, че за период от три години реалният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) на България трудно ще надхвърли 1%, а през 2015 г. дори ще е наполовина на тази стойност. В пролетната прогноза очакванията за реалния растеж бяха двойно по-големи.

Комисията отбелязва, че рисковете пред българската икономика, споменати още в пролетния доклад, реално са се сбъднали. Европейската икономика се е забавила, което автоматично удря българския износ. Друг сериозен риск е огромната ни зависимост от руския газ. 

В ситуация, в която има криза в отношенията между Русия и Украйна, прекъсването на доставките през зимата е реална опасност. Кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка (ПИБ) се е отразила върху доверието в цялата финансова система в страната. 

В доклада е засегната темата с недостатъчния надзор, което в крайна сметка остави стотици вложители без достъп до парите им. Сега се очаква стандартите да се затегнат, но това ще рефлектира върху кредитирането, а оттам и върху способността на фирмите да инвестират. Негативни последици от всичко това се очакват при пазара на труда и потреблението, смятат от ЕК.

Бюджетният дефицит се очаква да се увеличи от 1.2% през 2013 г. до 3.6% от БВП през тази. Това е значително повече от планираното в първоначалния вариант на бюджета - 1.8%. Прогнозата е близка до заложената в актуализацията на бюджета за тази година, която беше предложена от служебното правителство през септември. 

За разлика от Министерството на финансите експертите на ЕК не очакват дефицитът да намалее сериозно през следващите години. Те са на мнение, че показателят ще се увеличи и през следващата година ще бъде 3.7% от БВП, а година по-късно - 3.8%.

Общият брутен държавен дълг се очаква да се увеличи бързо от 18.3% от БВП през тази година до около 25% през следващата, което отразява не само финансирането на бюджетния дефицит за тази година, но и погасяването на голямата емисия облигации, която ще падежира през януари 2015 г. 

Заради очакваното емитиране на допълнителен дълг заради банковата криза показателят през 2016 г. се предвижда да надхвърли 30% от БВП.

Очакванията за вътрешното потребление също не са добри. През първите две тримесечия на тази година беше отчетен ръст. Той се движеше основно от по-високите доходи в публичния сектор, увеличението на пенсиите и заради дефлацията. 

Последните данни за потребителските нагласи, както и за търговията на дребно са дали причина на анализаторите от ЕК да смятат, че инерцията ще се загуби догодина. 

По същия начин брутното капиталообразуване в началото на годината е било задвижвано с публични средства и европейски пари. С изтичащите срокове на програмния период (2007 - 2013 г.), както и заради спрените програми, усвояването през следващите няколко години ще бъде значително по-малко. 

От друга страна, частните инвестиции се свиват през тази година. Такива са нагласите и за периода 2015-2016 г. заради очакваните ниски печалби и несигурност.

В унисон с очаквания икономически застой новините за пазара на труда също не са добри. Производството и строителството продължават да поддържат сравнително високо ниво на безработицата. Като цяло пазарът на труда през 2014 г. се подкрепя от сезонната заетост във волатилния селскостопански сектор. 

Слабият икономически ръст ще доведе до малък спад на заетостта в периода 2014-2015 г., последван от лек ръст през 2016 г. Безработицата ще намалее от 13% през тази година до 11% през 2016 г. За съжаление причината за този спад ще се крие в демографската криза, която води до намаляване на икономически активното население в България.

Дефлацията се е настанила трайно в икономиката на България от средата на 2013 г. Очакванията на ЕК са в края на тази година тя да бъде около 1.4%. Причината за нея може да се търси основно с падането на цените на енергийните ресурси на международните пазари, административното сваляне на цената на електроенергията и здравеопазването, поевтиняването на хранителните суровини. 

Разбира се, не може да се изключи и слабото вътрешно търсене. Някои от тези фактори имат временен характер и техните базови ефекти ще изчезнат през втората половина на 2014 г. Нещо повече, българското правителство реши да увеличи цените на електроенергията с 10% от октомври 2014 г., а акцизът върху тютюневите изделия ще се повиши през следващата година. 

Така хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) се очаква да се увеличи догодина до 0.4% и до 1% през 2016 г.

Най-обнадеждаващото в доклада е очакваното раздвижване на износа. През първата половина на тази година той се забави значително, но за периода 2015-2016 г. се очаква да има ръст, макар и умерен. Експортът ще расте както в посока ЕС, така и към трети страни. 

На фона на очакваното бъдещо свиване на вътрешното потребление делът на износа при формирането на БВП ще се увеличи през 2015 г., а балансът по текущата сметка ще е стабилен до 2016 г. - очаква се излишък около 2%.