© Plovdiv24.bg | | Австрийската компания EVN AG е завела арбитражно дело срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове, който е част от групата на Световната банка. В прессъобщението, което компанията публикува по този повод в петък, пише, че делото цели да защити бизнес интересите си в страната. От EVN предупредиха още през март, че ще предприемат подобно действие срещу България заради нарушаване на международните споразумения за инвестиции.От австрийската компания уточняват, че спорът произтича от действията на българските регулаторни власти и правителството във връзка с ценообразуването на електроенергията и компенсациите за задължителното изкупуване на възобновяема енергия. Според EVN тези мерки са причинили значителни щети на компанията и нейните филиали. В своето заявление от март, както и по няколко повода след това, от компанията отправиха покана към българското правителство за започване на преговори за постигане на споразумение. До момента обаче опитите за изход от създалата се ситуация не са дали резултат, коментира пред "Капитал Daily" говорителят на компанията във Виена Щефан Цах. EVN има разбиране за това, че България има ново правителство, но въпреки това проблемът се нуждае от бързото му разрешаване.
Цах не пожела да посочи конкретна сума, но съобщи, че вече става въпрос за двуцифрена милионна сума. Също така не посочи за каква сума са претенциите на компанията пред международния арбитраж. От EVN се надяват, че благодарение на арбитража ще бъде намерено бързо партньорско решение за двете страни.
До конфликта се стигна, след като през 2012 г. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) определиха по-ниска зелена добавка, която не можеше да покрие сумите, необходими за изплащане на преференциалните тарифи на ВЕИ централите. Причина за разминаването в данните беше, че от електроразпределителните дружества трябваше да дадат прогнозата си в края на март, а решението на регулатора, базирано на тези данни, беше обявено в края на юни. През тези три месеца опасенията, че ще има нулева година за присъединяване на нови мощности, предизвика скоростно придвижване към реализация на всички заявени за следващите три години проекти. Така вместо заявените от ЕВН прогнозни данни за около 300 мегавата соларни мощности за целия ценови период още преди започването му бяха присъединени двойно повече.
ЧЕЗ и "Енерго-про" също имат разминаване в данните, но най-голямата разлика спрямо заявения товар се получи при ЕВН, тъй като на тяхната територия са инсталирани най-много зелени мощности. Те не са били взети предвид при съставянето на модела на ценообразуване, който влезе в сила от 1 юли 2012 г. Така разликата спрямо подадените прогнозни стойности трябваше да бъде платена от електроразпределителните дружества. Към края на май месец т.г. от ЕВН отчетоха 192 млн. лева непризнати разходи за закупуване на възобновяема енергия. От дружеството коментираха, че всеки слънчев ден коства на компанията 1 млн. лева.
Становището на енергийния регулатор по проблема, изразено от нейния предишен председател Евгения Харитонова в началото на април, беше, че електроразпределителните дружества трябва да понесат отговорността си за грешните прогнозни товари, които са подали. "Когато някой прави бизнес в България, трябва да го прави добросъвестно", заяви тя в тази връзка на първото заседание на Обществения съвет към Министерството на икономиката и енергетиката, добавяйки, че не може да се вмени вина на комисията, че е базирала модела и добавките в него върху заявените от дружествата стойности.
Непризнатите разходи от задължителното изкупуване на зелена енергия, които генерират ЕРП-тата, ще се преустановят с въвеждането на новия модел на ценообразуване, който би трябвало да влезе в сила от 1 юли. Тъй като обаче още не е приета законодателната рамка, която да регламентира новия модел, е вероятно настоящият ценови период да се удължи поне до средата на юли.
Значително по-неясно обаче е положението с приходите от такса достъп, която наскоро съдът отмени като незаконна.
Таксата беше въведена през септември 2012 г. от ДКЕВР по искане на електроразпределителните дружества, за да компенсира разходите им за изплащане на преференциалните тарифи. По тази линия от ЕВН са събрали 67 млн. лева приходи и от компанията очакват ДКЕВР да вземе решение какво да правят с тези пари - дали ще се връщат на производителите, дали ще се привежда по сметката на НЕК или нещо друго. Ако регулаторът излезе с тълкуване, че тези пари трябва да се върнат на ВЕИ производителите, от ЕВН ще имат питане към Националната агенция за приходите какво следва да се направи с ДДС-то, което от компанията вече са платили върху този свой приход.
Казусът с ЕВН не е частен и макар и в по-малък мащаб засяга и останалите две електроразпределителни дружества, които със сигурност също ще търсят начин да покрият тези свои реално платени разходи.
При представянето на новия модел на ценообразуване в началото на миналата седмица от ДКЕВР отчетоха, че има 317 млн. лв. действително извършени разходи за произведена енергия от възобновяеми източници, която не е била включена при ценообразуването от 1 юли 2012 г. От "Енерго-про" очакват непризнатите им разходи за изкупуване на зелена енергия за ценовия период да са около 50 млн. лева, вероятно около 60 - 70 млн. лева ще бъдат разходите и за ЧЕЗ - и така заедно с разходите на ЕВН се получава сумата, заявена от енергийния регулатор.
Източник: в.Капитал |