Един от най-близките приятели на Желю Желев: Той е бащата на новата демокрация

В събота отбелязахме Деня за почит към жертвите на комунистическия режим. Тази седмица бе и десетата годишнина от смъртта на първия президент на демократична България Желю Желев. В "Историите на Мария Йотова“ по NOVA говорят за големите битки, промените и днешните резултати от тях заедно с един от най-близките приятели на Желев - писателя Димитър Бочев.

"Двамата живеехме заедно в една малка схлупена къщурка в "Хаджи Димитър". Той ме прибра, защото нямах квартира. Помня един ден през август, в който беше много ветровито. Тогава Желю свали блузата си и ми я подаде с думите "Вземи, на теб ще ти трябва повече. Ти ще осъмнеш или зад решетките на "Държавна сигурност", или в един свободен свят. От момента, в който напуснах страната с дрехата му, докато стана президент, минаха почти 20 години. Това е един знаменит момент и в моята биография. Той беше не само мой политически съмишленик, духовен родственик, а и мой най-близък приятел на битово равнище. Ако ми трябваха 5 лева, първият човек, който търсех, беше той", сподели Бочев.

По думите му Желев не е имал шанс в политиката.

"Когато тръгна да става президент, писах в един голям наш ежедневник, че му липса минимума порочност и разврат, които са необходими дори за най-чистата политическа кариера. И се оказах прав", коментира още той.

Според него обаче първият демократичен президент на България направил доста умел ход.

"Той беше изключен от аспирантура, защото в дисертацията си опровергава определението, което Ленин дава за материята. Загубил всякаква надежда, че ще се стигне до защита, Желю издава на свои собствени разноски по един екземпляр от материала си. След това ги изпраща до министри и дори до Тодор Живков. Гениален ход, защото когато после го арестуваха за нелегално разпространение на труд, той успя да докаже, че не е така", допълни още писателят.

След години двамата поемат по различни пътища. Желев остава да се бори в България, докато Бочев напуска страната.

За решението си каза следното:

"Избягах от България, защото нямаше защо да остана. Бях многократно арестуван от "Държавна сигурност", изключван от университета, просто защото мислех на глас. Тънейки в дълбоки размисли, реших, че една държава, в която арестуват за един прошепнат политически виц, не може да бъде моя духовна родина. Затова няма защо да бъде и моя национална такава. Така реших да се себеизключа от нацията. Избягах на запад по един безумен и авантюристичен начин. Рискувах дори живота си".

Той определи Желю Желев като "бащата на новата ни демокрация".