Единственият град в България, който е в непосредствена близост с границите на още две държави

Знаете ли, че Свиленград е единственият град в България, който е в непосредствена близост с границите на още две държави? Това са Гърция и Турция, и по тази причина градът се нарича входната врата на България. Името Свиленград произлиза от думата свила, в наши дни известна като коприна, или в буквален превод: Градът на коприната.

Преди близо век градът е бил популярен с отглеждането на копринена буба и производството на коприна от нея. Повече за това и още много любопитни факти за историята на града от древни времена можете да научите, като посетите историческия музей в Свиленград.

Днес повечето хора свързват града единствено с това, че е разположен до най-натоварения граничен преход със съседна Турция, но районът е изключително богат на разнообразни забележителности и съхранени исторически паметници от времето на древните траки, древен Рим и Византия.

Как да стигна?

Железопътната линия Пловдив - Свиленград е една от първите, построени на територията на българските земи, като барон Хирш завършва линията Истанбул - Одрин - Белово през 1873 г.

Днес изключително удобно за еднодневна разходка до Свиленград е пътуването с влак от Пловдив. Поради извършваните мащабни ремонти в района на гара Пловдив, разходката с влак до Свиленград може да започне от жп гара Пловдив Изток.

Удобен час за тръгване от Пловдив Изток е с влака в 10:15 ч. Тъй като пътуването отнема около 2 часа и 30 минути, с този влак можете да бъдете в Свиленград в 12:30 ч. по обяд и да разполагате с достатъчно време за разпускаща разходка в града до влака за обратно в 17:30 ч,  информира БДЖ в новата си рубрика "Накъде с БДЖ".

За да достигнете до стария мост в града от гарата в Свиленград, има градски автобуси, които отиват до центъра, и разписанието им е съобразено с това на влаковете.

Забележителности:

Емблематична за града забележителност се намира в самия център на Свиленград. Това е старият мост над река Марица, който е архитектурен феномен, построен изцяло от зидана каменна конструкция в периода 1512 г. - 1529 г. Мостът е наименуван на султанския везир Мустафа Паша, който финансира изграждането на уникалното съоръжение, и до днес в средата му е поставена мраморна барелефна плоча с османски надпис. Той е построен като част от вакъфски комплекс, състоящ се още от кервансарай, джамия, чаршия и хамам, около които впоследствие се изгражда градът.

Мостът е дълъг 300 метра и има 20 красиви каменни свода. В днешни дни съоръжението е паметник на културата и преминаването през него е позволено само за пешеходци. Наоколо районът е заобиколен от приятни заведения, в които се предлага прясна речна риба.

При посещението си в Свиленград можете да опитате и прословутото свиленградско малеби. Това е десерт, който се приготвя от оризово брашно и мляко, заляти с захарен сироп с аромат на рози. Рецептата за малебито произлиза от арабския свят и е внесена в България в началото на миналия век. В момента се произвежда единствено в Свиленград от местния сладкарски цех.

За моста на Мустафа паша в Свиленград съществува интересна легенда. Тя гласи, че когато султанът видял красивия мост, поискал да го купи за своя хаир и предложил на Мустафа паша похарчените четиристотин кесии алтъни. Тъй като много се гордеел с този мост, Мустафа паша се смутил, но не искал да огорчи султана. Затова го помолил да го остави да размисли още едно денонощие. Султанът се съгласил.

Прибрал се Мустафа паша в конака си и се отдал на размисъл. Един ден и една нощ не мигнал и решил да не продава моста. Но се страхувал от султана, че ще му го отнеме против волята, и затова се отровил.

Когато научил, султанът побеснял, че със смъртта си пашата му отнема възможността да стане собственик на моста. В яда си Сюлейман изрекъл жестока клетва - който пръв премине през моста, да загуби най-свидното, което има. Султанската клетва бързо стигнала до жителите на града. Радостта им от построяването на моста веднага посърнала пред проклятието. Построен с желанието да бъде полезен на хората и да ги радва, сега мостът се издигал над мътните води на Марица като трагичен символ на една нелепа смърт, знак, вещаещ само мъка за този, който премине по него.

Никой не се осмелявал дори да стъпи на моста. Със свито от тъга сърце бащата на Мустафа паша гледал от прозорците на своите сараи безлюдния мост и мрачно клател глава - саможертвата на сина му се обезсмислила. Поболян от загубата на чедото си, старецът преживявал и опорочаването на най-благородното дело на своя син. Хората строели дървени бродове или пък преминавали с лодки на отсрещния бряг, никой не искал проклятието да се стовари върху него с цялата си мощ.

Дълго време бащата на Мустафа паша мислил какво да направи, че да им върне отново това, за което синът му жертвал живота си. Един ден, твърдо решен да премахне проклятието, старият паша потеглил към моста - нямало какво повече да губи, най-свидното за него, синът му, отдавна вече лежал под черната земя. Бащата бавно, но смело поел по моста, съзнавайки, че само така може да отърве града от зловещата клетва. Тук легендата за стария мост завършва.

Построен за себап на хората, защитен с цената на живот, проклет, а после спасен от бащината любов, символът на Свиленград е като че ли още доказателство за народните поверия, според които здравината и устойчивостта на мост или сграда трябва да се откупят с цената на човешки живот.

По някакво странно стечение на обстоятелствата пък изписването на годината, в която е завършен строежът на моста, 1512 г., съвпада с арабската дума “ебедие", което в превод означава вечност.