По този начин се очаква да се подобри качеството на водата и намалят рисковете от дифузно замърсяване и ерозия по краищата на водните потоци. Стандартът забранява използването на минерални и органични торове, както и препарати за растителна защита в буферните ивици:
• с ширина минимум 5 метра на равнинни площи, по протежение на повърхностни водни обекти (реки, потоци, канали, езера, язовири, море), с изключение на оризовите клетки;
• с ширина минимум 10 метра на равнинни площи при торене с течна фракция на оборския тор;
• с ширина минимум 10 метра при торене на площи при наклонени терени;
• с ширина минимум 50 метра при площи с остър наклон.
• не се тори в буферните ивици с различните видове тор при терени с наклон по-голям от 10%.
Буферните ивици да отговарят на следните критерии:
• Минималната ширина на буферните ленти е определена на 5 метра, при равнинни терени и повече - 10 и 50 метра при наклони;
• Буферните ивици по протежение на водните басейни трябва да имат растителна покривка или остатъци от нея през цялата година, съставена от тревисти, храстови или дървесни видове.
За ограничаване на ерозията на площи с наклон ≥ от 10% и на такива застрашени от ерозия се прилага:
1. За обработваеми земи, всички почвообработващи операции се извършват напречно на склона или по хоризонталите на терена (контурна обработка).
2. За трайни насаждения, отглеждани на наклон и застрашени от ерозия почви, се извършва укрепване на междуредията чрез затревяване частично/пълно или засяване/засаждане с други култури, като обработката на почвата се извършва напречно на склона или по хоризонталите.
Наложената практика се състои в спазване и на това да липсват механизирани дейности върху наводнени или преовлажнени почви.
• В земеделското стопанство с уникален идентификационен номер е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа минимална почвена покривка през чувствителния период (1 юни до 31 октомври).
• В земеделското стопанство, при площи с наклон ≥10 %, през периода от 1 ноември до 15 февруари е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа минимална почвена покривка.
Изискването за минимална почвена покривка в периода 1 ноември до 15 февруари не се прилага за бенефициери, които осигуряват последваща култура в рамките на 2 седмици след премахването на предходната растителна покривка.
„Минимална почвена покривка означава да се оставят презимуващи или фуражни култури, оставяне на растителни остатъци от предходната култура, включително стърнища и самозасети площи от предходната култура, както и за засяване на покривни култури или мулчиране. При трайните насаждения за осигуряване на минимална почвена покривка върху минимум 50% от площта на стопанството се извършва укрепване на междуредията чрез затревяване или засяване с покривни култури
Опитали сме се този стандарт после в екосхемата по някакъв начин да ви го компенсираме, защото това няма да ви се компенсира отделно", поясни Светлана Боянова.
„Всички, които се занимават със споразумения за ползване, знаят какъв проблем ще създаде този стандарт. Бяхме в много тежка битка с Комисията по отношение на него", коментира експертът.
• На обработваема земя с площ над 10 ха, земеделския стопанин осигурява ежегодно смяна на отглежданата култура (ротация) на ниво парцел върху минимум 35% от обработваемата земя в стопанството си. Отглеждането на втора или междинна култура на съответния парцел се счита за извършена ротация. Засяването на втората култура се извършва най-малко 14 дни след прибирането на основната. Продължителността на периода за отглеждане на втората култура и нейното реколтиране зависят от избраният й вид.
• След третата година, земеделския стопанин е длъжен да гарантира, че всички парцели от обработваемата земя от стопанството са били обект на ротация по отношение на основната култура на отглеждане.
• Горните правила не се отнасят за площи, заети с оризови клетки, многогодишни култури, треви и други тревни фуражи и угари.
• Вторична/допълнителна култура означава земеделска култура с различен от основната култура вид и засадена/засята на един и същи парцел през съответната година. Вторична култура се счита за ротация, ако е засята/засадена непосредствено след прибирането на основната култура и е налична на парцела до подготовката на почвата за сеитба на следващата основна култура.
• Счита се, че земеделските стопани, сертифицирани за биологично производство в съответствие с Регламент (ЕС) № 2018/848, отговарят на изискванията на този стандарт.
Прилагането на ДЗЕС 7 „Сеитбооборот върху обработваема земя, с изключение на култури, отглеждани под вода“ ще се прилага от 2024 г.
Светлана Боянова: За целите на ротацията обаче референтната година ще бъде 2023 г. Затова е много важно тази година да мислите какво ще заявявате.
"Много тежък стандарт за мен и колегите. За да вземете основното плащане, минимум 4% от вашето стопанство трябва да бъде заето с непроизводствени дейности. Можете да имате угар или елементи на ландшафта. Може да бъде и 3% в две изключения", обясни Боянова и изброи възможностите:
• "Първо, когато земеделски стопанин се ангажира да отдели най-малко 7% от обработваемата си земя за непроизводствени площи или обекти, включително земя, оставена под угар, в рамките на подобрена екосхема, делът, с който се покрива спазването на настоящия стандарт за ДЗЕС, се ограничава до 3%;
• Вторият вариант е, ако направите 7% от стопанството си и кандидатствате по т.нар. екосхема за елементи на ландшафта или екологична инфраструктура.”
Единствено за площите под угар ще има дерогация, като те не трябва да са заявявани като угар през 2022 г.
В Екологичната условност влизат и т.нар. Законоустановени изисквания за управление (ЗИУ). Можете подробно да ги видите в презентацията. Другото ново нещо в стратегическия план е Социалната условност. Това означава, че ако като земеделски стопанин не спазвате условията на трудовото законодателство, можете да бъдете санкционирани в директните си плащания, в основното плащане.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg