1. Агролесовъдство: Създаването на агролесовъдна система е свързано със значителни инвестиционни разходи. Потенциалните положителни ефекти (икономически и екологични) ще настъпят след значително време. Предвид 5-годишния период на следващата ОСП е трудно да си представим, че фермерите ще създадат агролесовъдни системи, въз основа на екосхеми.

 Само ако сумата от годишните плащания надвишава инвестиционните разходи, фермерите ще изберат тази опция. Това означава, че разходите трябва да бъдат капитализирани в рамките на 5 години или по-малко, което води до изключително високи плащания на хектар. В допълнение, поддръжката на тези новосъздадени системи не е осигурена след 2027 г. В най-добрия случай екосхема може да помогне за запазване на съществуващите структури и подобряване на тяхното качество.

2. Агроекология: Комисията описва агроекологията като цялостен подход, изискващ знания, инвестиции и управление. Прецизната сеитба се предлага като агроекологична практика, която може да бъде финансирана по тази схема. Въпреки това, сеитбообръщението ще изисква националните власти да проследяват управлението на отделни масиви и то в продължение на няколко години, независимо от земеделския производител, който ги управлява. Това ще изисква създаването на информационна система за земеделските производители, която да ги информира за управлението на съответните площи през последните години. 

Тъй като краткосрочните договори за наем на обработваеми земи не са нещо необичайно и рядко срещано, фермерите ще се нуждаят от достъп до такава информационна система, за да имат информация кои култури ще бъдат разрешени всяка година. По тази схема ще могат да се установяват и характеристики на ландшафта като жив плет, но тук могат да се дадат подобни аргументи, както при агролесовъдството. Друг пример е управлението на хранителните вещества. Ако целта е да се намали нивото на хранителните вещества за определена зона, ограничението трябва да се изисква непрекъснато. Особено в случая на минерален фосфор или калий, обикновено няма полза за околната среда, ако се откаже тяхното прилагане за ограничен брой години (1-3 години, например) и след това се наторява почвеният „буфер“ през годините между тях. 

3. Прецизно земеделие: Често разходите за технологията, необходима за прецизно земеделие, не се мащабират в съответствие с обработваната площ (прилагането на прецизно земеделие често е двоично решение). Това означава, че ако плащането е свързано с обработваната площ, ще има огромна свръхкомпенсация на по-големите ферми, които така или иначе използват технологията, поради нейните ефекти на спестяване на труд и по-голяма ефективност. Иначе подкрепата не би била достатъчна за насърчаване на прилагането в малки и средни ферми.

4. Въглеродно земеделие: За много действия, предприети от земеделски производители, които помагат за задържане на въглерода в почвата, ефективността на годишните плащания може да бъде поставена под съмнение. Същите аргументи се отнасят до залесяването, както и до агролесовъдството, които вече анализирахме. В случай на преовлажняване на органични почви, няма да има никаква полза, ако нивото на водата е повишено само за една година. Също така, преовлажняването планиране в повечето случаи , както консултации и инвестиции. Превръщането на обработваемата земя в пасище също има смисъл само, ако парцелът остава пасище в продължение на няколко години.