С почти три четвърти имунизирано пълнолетно население срещу Covid-19 ЕС е световен лидер по ваксинации. Докато обаче страни като Ирландия, Малта, Португалия и Дания са имунизирали около 90% от населението си, то разминаването във ваксинационните им кампании с България и Румъния е огромно.
У нас едва 22% от пълнолетното население е със завършен пълен курс с две дози (или една при Janssen). Рядко вече броят на поставените ваксини на ден надвишава 10 хиляди, а общо 1 330 199 български граждани са напълно имунизирани, което ни отрежда последно място в ЕС.
В Румъния само една трета от населението над 18 г. е със завършен ваксинационен цикъл. Проблемът не е в стратегиите за имунизация – всички страни в ЕС имат достъп до Pfizer/BioNTech, Moderna, AstraZeneca и Johnson&Johnson. Ваксини има, желание – не.
Това са изводите в статия на американската CNN от 1 октомври, чийто автор е Ивана Котасова. Тя е онлайн редактор, базиран в Лондон. Според профила ѝ в LinkedIn е завършила Лондонското училище за икономика и политически науки, както и Columbia University в Ню Йорк, работила е във Financial Times, а от над 9 г. е в CNN, разказва "
Булевард България".
Пред нея българският политолог Иван Кръстев обяснява, че всеки, който иска да се имунизира срещу коронавируса у нас, може да го стори, но проблемите се крият в колебанията, предизвикани от конспиративни теории, политическа нестабилност и липса на доверие във властите.
"Има високо ниво на недоверие и в България, и в Румъния“, казва Кръстев, който е член на Европейския съвет за външна политика. "Дори сред лекарите и медицинските сестри мнозина се колебаят да се ваксинират, така че не е изненада как това се пренася в цялото общество“.
И България, и Румъния се борят с четвъртата вълна на коронавируса. Няколко поредни дни новите случаи у нас са над 2000 на ден, което е около 10% или повече процента от броя на направените тестове. В болници се лекуват 5201 пациенти с Covid, от които 462 се намират в интензивни отделения, а активните случаи са близо 44 хиляди.
Анна Ницинска – асистент-професор във Варшавския университет – е проучила причините за колебанията на хората да се имунизират срещу Covid-19. Тя и колегите ѝ са изследвали данни за доверието в здравните системи в над 100 държави. Откриват, че то е далеч по-високо в страни, които в миналото са били управлявани от комунистически режими в стила на СССР.
Хората, които са почувствали от първо лице какво е да бъдеш излъган от правителството, нямат доверие на властите дори години по-късно, обяснява тя.
"Колкото повече хората са живели под комунистически режим, толкова по-голямо е недоверието“, казва Ницинска.
"Решението за ваксинация е базирано на доверие спрямо здравната система. Решението препаратите да се направят задължителни, не е добро. Спомнете си, че в много страни хората имат традиция на дългогодишна съпротива срещу властите, така че трябва да се намери начин да се избегне задължителната имунизация“, допълва Ницинска.
В четвъртък Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) предупреди, че държавите с ниски нива на имунизирано население рискуват скок на хоспитализациите и смъртните случаи през есента.
"При такъв сценарий, заради високата циркулация на вируса, напълно ваксинираните, но уязвими части от населението, също са изправени пред риск от инфекция със сериозни последствия“, пише в последните препоръки на ECDC.
България е в навечерието на трети парламентарни избори за година, които ще се проведат на 14 ноември. Тъй като работата на Народното събрание беше концентрирана върху икономическите, финансовите и социалните теми, Covid-19 сякаш остана на заден план.
"Имаше повече кампании за избори, отколкото ваксинационни кампании“, казва Иван Кръстев. "Нито редовното правителство, което бе на власт, нито служебният кабинет успяха да направят имунизациите приоритет. Тук има отвращение и объркване спрямо всичко политическо, което предотврати успеха на ваксинационния план“.
Полицейското насилие на протестите през лятото на 2020 г. направи българските граждани още по-подозрителни към властите. Медиите също изиграха своята роля, казва Кръстев пред CNN. "За да направят дебатите по-интересни, представят мненията "за“ и "против“ ваксините като еднакво стойностни и хората се объркват“.
Румъния също има проблем с конспиративните теории и фалшивите новини, разпространявани онлайн, като правителството на страната обяснява ниския темп на имунизации именно с този факт.
Изглежда, ЕС е разделен на две части, що се отнася до желанието за ваксинация, анализират от CNN. Едната половина – западната – е имунизирала почти всичките си граждани, докато другата – на изток – не успява да убеди хората в безопасността и ефикасността на препаратите срещу Covid-19.
Топ 15 по най-висок ваксинационен статус в ЕС е запълнен с държави от така наречения Западен блок. Обратното, всички от последните 10 са страни, където в миналото е властвал комунистически режим. Само Литва нарушава този "тренд“, заемайки 16-то място.
Всички западни страни са имунизирали поне по 70% от пълнолетното си население. Нито една от източните не е достигнала този праг.
Кръстев твърди, че развитието на пандемията в различните държави може да е един от факторите, предопределящ разликите. "Страните, които бяха по-тежко ударени от първата вълна през 2020, когато и шокът беше по-силен – Италия, Испания и други – са по-успешни във ваксинацията, отколкото държави, страдащи повече във втората вълна“, твърди той.
Според политолога правителството не е успяло да убеди хората, че приоритет е високият ваксинационен статус. "Вместо това – в повод за национална гордост се превърна фактът, че така и нямаше пълен локдаун“.