Експерт: Двоен удар за българите – високи цени, ниско качество на продуктите

Възлова точка се изплъзна в решенията на предишното Народно събрание, тъй като то трябваше да постави въпроса и да го реши – растежът на доходите, не само на работните заплати, особено в така наречената най-долна група, които са над 700-800 хиляди в България, растежът на този доход трябваше да изпреварва растежа на инфлацията. Това каза за обзорното предаване "Това е България“ на "Фокус“ преподавателят в УНСС и Висшето училище по застраховане и финанси проф. Боян Дуранкев.

"Народното събрание остави това решение към следващия приемник и "горещите картофи“ трябва да се вадят от служебното правителство доколкото може, защото тук възможностите са ограничени. Проблемът с работната заплата е отложен за 1 януари следващата година.“

Служебното правителство, до колкото може, да преразпределя доходите в рамките на закона по един морален начин и да се вслушва в гласа на народа, а народът се разграничава в голяма степен от политическата класа, защото всички социологически изследвания показват, че българският народ е против войната, т.е. за мирно решение, допълни икономистът.  

"Второ, нужно е справедливо разпределение на доходите, така че да бъде решен проблемът с инфлацията. И съответно да има работа с икономически растеж, който да бъде догонващ другите страни от гледна точка на икономическо развитие, БВП и разбира се справедливо разпределение на доходите. Въпреки че в условията на пазарна икономика работните заплати се тълкуват като разходи, което означава, че те трябва да бъдат ограничавани от страна на работодателите, а това е един конфуз.“

Голяма част от растежа се дължи на военната индустрия – това не е тайна, категоричен е Дуранкев.

"Всеки продукт от военната индустрия няма пряка потребителска възвращаемост. Това са доходи, които отиват само в няколко десетки хиляди, но не в милионите, които се трудят в икономиката. И това няма да се почувства. Освен това служебното правителство няма правомощия да променя доходите освен в рамките на Закона за държавния бюджет, който е гласуван и е приет. И трябва да балансира с така наречените капиталови разходи, вероятно вече го прави. Но капиталовите разходи се прехвърлят от единия в другия джоб, използват се като текущи разходи, даже може би като част от заплащане на пенсиите. И големите очаквания какво ще се случи след 2 април и дали след 1 май ще има редовно правителство, което може да си позволи да промени на полугодието самия държавен бюджет. Но да подчертая – този прогнозен растеж съвсем не е сигурен. Могат да се очакват доста неприятни изненади от страна на Русия, които могат да дръпнат ЕС още по-назад и тази тиха търговска война, която се води между ЕС и САЩ, планът Байдън дава такива субсидии на американските корпорации, които ЕС не може да си позволи. Следователно европейската икономика може да мине на отрицателен растеж. Това ще е голяма беда, защото всяко задържане на растежа и доходите е предпоставка за много неприятни социални вълнения, които водят не само до популизъм, дори до откровен неофашизъм. Следователно ЕС трябва да търси решение за постигане на мирно споразумение в Украйна, да търси пътища към Азия и към други страни, защото в момента единствения печеливш от икономическа гледна точка във войната е САЩ“.

Така наречената диверсификация означава смяна на зависимостта от Русия с нова зависимост, този път от САЩ. Това също не е диверсификация, обясни Дуранкев.

"И най-жалкото е, че българската политическа гласа се интересува повече от това каква оценка ще получи от Вашингтон или от Брюксел, отколкото каква оценка ще получи от някое българско село. Т.е. прекалено парадна е българската политика, прекалено "йес мени“ има в Народното събрание и накъдето задуха вятърът, веднага се обръща. Нямаме големи очаквания от следващото Народно събрание, но понякога промяната идва внезапно“.

Има натиск за вдигане на печалбите и то се усеща във всеки магазин, категоричен е Дуранкев. "Имаме силно влошено качество на хранителните продукти, произвеждани в България – мляко, колбаси и т.н. Двоен удар е нанесен на българските домакинства – едновременно растящи цени и намаляващо качество на продуктите с намаляващи доходи. Това е големият проблем, конфуз на България. Решението е или правителството да промени правилата на играта, КЗК и КЗП да започнат да работят и правителството не просто да съобщава и какви цени има, а да се постъпи по-смело като например решенията, които Рузвелт проведе в неговата програма, след това Кенеди, които проведе и някои от решенията, които работят в България, включително с твърди цени или твърди, декларирани тавани на цените при обосновани печалби – не повече от 8-10% рентабилност. Иначе богатите стават все по-богати в България, а обикновените хора, когато не могат да намерят своя поминък тук, хващат самолетите и заминават там, където ги търсят“.