Експерт: Многоетажните сгради от бетонни плочи с недостатъчна арматура са изключително опасни

Земетресенията в активни разломи са неизбежни, но нередовни. Източноанадолският разлом, който се раздвижи е разположен между два тектонични блока, които се придвижват с около 10 милиметра един спрямо друг всяка година и това е така от милиони години. Този неумолим процес, задвижван от тектониката на плочите, разтяга земната кора около всеки блокиран разлом с по малко всяка година, анализира Д-р Джудит Хюбърт (б.р.- тя е преподавател в катедрата по науки за Земята и атмосферата) за Анадолска агенция, цитиран от БГНЕС.

В крайна сметка напрежението върху разлома става твърде голямо, за да устои, и той се срива. В 4:17 ч. сутринта на 6 февруари започва разлом на около 30 км. северозападно от град Газиантеп. Този разлом стартира верижна реакция, която премина през повече от 200 км. от разломната линия и в крайна сметка предизвика земетресение с магнитуд 7,8.

Незабавно други разломи в района започнаха да се приспособяват към тази деформация, предизвиквайки други земетресения - вторични трусове. Тези вторични трусове обикновено са с умерена сила, докато около девет часа след първото земетресение не настъпи нов срив на около 100 км. северно от първия епицентър. Това събитие стартира нова верижна реакция по разлома Сюргю, която прерасна в земетресение с магнитуд 7,6.

И двете земетресения са по-силни от всички регистрирани досега в Източноанадолския разлом, дори и при наличието на исторически данни отпреди хиляда години. Това не е необичайна ситуация: Разломите са непредсказуеми и бавни.

Опустошенията са шокиращи. Последните трусове станаха през най-студената част на годината, в ранните сутрешни часове. Милиони хора са спели спокойно в леглата си. Когато трусовете удариха, тези, които успяха да избягат от домовете си, се оказаха неподготвени за хапещия студ и снега. Други, блокирани в срутените сгради, бяха изложени на стихиите по същия начин и имаха още по-кратък срок за оцеляване от обикновено. Снегът и мразовитите условия затрудниха спасителните дейности. Студът принуди някои от хората да се върнат в повредените сгради, което увеличи опасността за живота им при последвалите вторични трусове.

Важно е да се отбележи, че макар самите земетресения да са природни бедствия, разрушенията са отчасти причинени от човека. Ужасяващите кадри на рушащи се сгради показват риска от неадекватно строителство в земетръсен регион. В световен мащаб многоетажните сгради от бетонни плочи с недостатъчна арматура се оказват изключително опасни.

Въпреки че в Турция съществуват съвременни строителни норми, много от конструкциите са отпреди тяхното съществуване. Модернизацията на съществуващите сгради е скъпа и трудна, но без нея много милиони хора ще останат изложени на риск. Освен това има доказателства, че много от по-новите сгради не са отговаряли на строителните стандарти - някои от тези сгради се срутиха до основи. Прилагането на съществуващите сеизмични строителни норми и справянето с опасността, която представляват по-старите сгради, ще бъде от решаващо значение занапред. Тези земетресения показват как строителните амнистии могат да изглеждат практични в краткосрочен план, но са опасни в дългосрочен, тъй като забавят единственото реално решение пред опасността от земетресения.

Освен това срутванията на сгради, които наблюдавахме при земетресенията сега подчертават, че обичайните съвети за действия на гражданите при земетресения, които предполагат, че сградите няма да се срутят, може да не са подходящи за райони, в които те се срутват. Подробните проучвания и анализи на срутванията след неотдавнашните трагични събития следва да се използват за разработване на ясни планове за реакция.

След това тези планове следва да бъдат широко разпространени и практикувани на всички нива на управление и сред обществеността, така че всеки да има ясна представа какво трябва да прави, когато усети трус. Системите за ранно предупреждение за земетресения (СРПЗ) може да са в състояние да предупреждават хората, които са по-далеч от сеизмичния източник, но все още са в зоната на уязвимост, достатъчно бързо, за да могат те да предприемат действия.

Земетресенията са неизбежни, но щетите и смъртните случаи, които те причиняват, могат да бъдат сведени до минимум. Първият приоритет в момента трябва да бъде предоставянето на помощ на засегнатите от смъртоносните събития миналия понеделник. Вторият приоритет трябва да бъде да се погледне отвъд - какво може да се направи преди следващ трус, който може да се случи след сто години или още утре.