Експерт: Няма демографска катастрофа, българите ще ни има

Няма демографска катастрофа, това е твърде силен термин. Българите ще ни има. Всички прогнози, даже най-негативните, не сочат намаляване на населението под 5 800 000. Около 6 млн. души се въртят най-негативните прогнози. Това каза в интервю за БГНЕС ръководителят на Института за изследването на населението и човека проф. Антоанета Христова.

Проф. Христова направи анализ на демографската ситуация в страната, очерта някои от негативните тенденции и причини за тях, както и възможни подходи за тяхното преодоляване.

"Демографската ситуация се определя като тревожна, защото ние сме в постоянно състояние на негативен демографски прираст. Тенденции се определят от някои параметри, основно раждаемост“, обясни проф. Христова.

Според данните в България на жена във фертилна възраст се пада по 1,5 деца - показател, сходен с този от останалите европейски страни. "С изследвания на нашия институт се установи, че идеалът на българската жена е да има две деца. Затова има накъде да се извършват политики, ако се създадат необходимите условия“, аргументира се тя.

Другите тревожни фактори са високата смъртност, застаряване на населението и миграционните процеси, но според проф. Христова малко се прави за тяхното преодоляване.

"Струва ми се, че сегашното правителство отделя най-много пари по определени социални политики, в здравеопазването също. Но факт е, че може би проблемът е в това за какво се дават. Има някои неща, които не струват и пари. Колегите в института, който ръководя, имат много предложения по темата. Вече сме ги предали на УС на БАН. Следва да бъдат предоставени на Министерски съвет, да бъдат разгледани експертно и да се стартира сериозна работа в демографска посока“, призова тя.

Проф. Христова и екип на ръководения от нея институт към БАН участват в проект, в рамките на който е изследвана ролята на човешкия фактор при инцидентите на пътя.

"Войната по пътищата е факт. Даваме едни от най-високите проценти на загинали и пострадали в Европа. На този фон си задаваме въпроса - какъв е процентът на човешкия фактор? Защо шофьорът в България на пътя се държи по различен начин от шофьорите в Германия, Франция, Испания или някоя друга страна“, обясни специалистът.

Проектът е възложен по европейска програма от транспортното министерство и е стартирал в средата на 2017 година. Той дава възможност да се стартират политики, свързани с безопасността на движението и превенция, насочена към човешкия фактор.

"Трябваше да съобразим всички фактори така, че да променим характеристиките, по които се оценяват в момента професионалните шофьори, както и начинът, по който се извършва психологическа оценка на онези шофьори, които са направили много големи произшествия“, уточни проф. Христова. Според нея именно тези хора, за които има нормативно изискване да преминат на психологична оценка, са минавали по методики, които вече не са актуални.

"Защо не са актуални? Първо – защото са създадени през 1974 година. Период, в който системата, средата и културата са били съвсем различни от настоящите. Второ – включени са характеристики, които съвременните изследвания в сферата на транспортната психология показват, че не се съотнасят към рисковото поведение на пътя“, смята проф. Христова.

За пример тя посочи изследваното до този момент ниво на интелигентност, за което с много научни изследвания е доказано, че то няма отношение към пътните произшествие. В момента се изследва склонността на човек да проявява ревност, но до този момент резултатите показват, че и тя не оказва влияние.

"Надяваме се до края на годината да изпълним задачата по този договор, а именно да предоставим на Министерство на транспорта нови методики, а те ще имат авторско право върху тях, защото те са уникални и разработени за българска среда. В момента 320 лаборатории в страната работят със старите методики. Те трябва да бъдат сменени, а хората – обучени. Но това ще бъде след като ние предоставим готови методиките“, уточнява проф. Христова. Заедно с новите методики от института ще предоставят и профил на рисковите шофьори, не само на професионалистите, но и на любителите. Изследванията показват, че хората, склонни да поемат рискове на пътя се отличават с няколко характеристики – високи нива на агресия, конкуренция на пътя и външен локус на контрол (хора, обвиняващи средата за случващото се).