Няма анализ на какъв магнитуд ще издържат центърът на София и старите сгради при земетресение, нито кварталите. Има много изхарчени пари за оценка на риска на панелните сгради в България, има вътре някакви обследвания, но като цяло оценката на работната група на Камарата на инженерите бе, че това е изключително ниско качество на тези обследвания, а струваше близо 30 милиона лева, които можеха да бъдат изхарчени много по-разумно. Никой не може да каже на колко ще издържат сградите у нас.
Това разказа Димитър Куманов - строителен инженер конструктор, който е бил доброволец на обследвания след Пернишкото земетресение.
Никой не може да каже на какъв трус ще издържат сградите. Но старите сгради в центъра са с дебели тухлени стени и са издържали на предишни трусове. По-рискови са къщите, строени от местни майстори, с по един зид тухли, без да ги обрамчат с пояси, и такива бяха сериозно повредени при земетресението в Пернишко, обясни Куманов.
Но магнитудът не е най-важния критерий за разрушенията, а какви ускорения са се проявили на нивото на земната повърхност, защото именно те разклащат сградите, обясни инженерът.
През годините се завишават изискванията, но масово при новото строителство има доста пропуски и са правени компромиси със сигурността. Панелните сгради като система - те са гъвкави сгради и в тях по принцип е заложено много добро противодействие при сеизмични въздействия, но проблемът при тях е, че са направени на кайма заради къртения, ремонти, махане даже на стени, махане на щурцовете над вратите, които са местата, където се поглъща сеизмичната енергия, обясни Куманов.
Първото правило - не бягайте при земетресение. Застанете на най-сигурното място, което може да е различно в зависимост от вида на сградата, посъветва експертът. Например в панелните сгради не е безопасно място стълбището, тъй като те са сглобяеми и могат да се откачат. Там безопасни места са под входната врата, под врати, в антрето, под масивна маса, посъветва той.
Другият пример е монолитното строителство - стоманобетонно-тухлено, където най-често стълбите са най-сигурните места, защото там са концентрирани противоземетръсните шайби, допълни инж. Куманов. Ако видите, че стълбището ви е оцеляло след труса, тогава бягайте по него, а не по време, защото може да стигнете до първия етаж и да ви смачка там.
Той обясни, че ако сградите са проектирани правилно, не е проблем, ако има големи празни помещения на първия етаж. Но е важно противоземетръсните системи да вървят непрекъснато от горе на долу, обясни експертът.
Трябваше процесът на паспортизация на сградите вече да е приключил, а при него трябваше да се направи обследване на сградите, каза още инж. Куманов. Той разказа, че е видял няколко обследвания, които са измама, copy-paste, за което са взети много пари.
Ще има много разрушени сгради, зависи къде се случва земетресението. Ако епицентърът е Перник-Радомир, където беше преди, въздействието в тези градове и в София ще е много голямо. При тогавашното земетресение с магнитуд 5,6 имаше много пострадали сгради, защото в тях не се живее и не бяха поддържани. Тези, които бяха санирани, издържаха, коментира пък доц. Ирена Александрова, ръководител на секция "Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и картография, предаде "
24 часа".
В момента ние сме достатъчно далеч от Източно-анадолския разлом - почти 1000 км ни делят оттам, така че въздействие върху нашите локални сеизмични източници не би трябвало и няма да има, коментира доц. Александрова.
Много зависи от магнитуда на заметресението, от основния трус. В случая е висок магнитудът - 7,8, но той би могъл да предизвика автършокова серия само в региона там, категорична бе експертката.
Вторичните трусове могат да достигнат дори стойността на основния трус. Възможно е да има такива с висок магнитуд, и огромна поредица с по-нисък, както наблюдаваме в момента.
След 1930 г., когато приключват високомагнитудните земетресения, у нас се наблюдава затишие на високи магнитуди. Това не означава, че не се случват земетресения. В нашите зони стават постоянно земетресения, които разтоварват енергията. Но къде се натрупва тя, в коя част от разломната структура и кога би се случил по-силен трус, никой не може да каже, обясни доц. Александрова.
И сега можем да кажем къде стават земетресенията и с какъв магнитуд могат да се случат, но не можем да кажем кога във времето това ще се случи. Няма индикации за нещо страшно сега, каза тя за Крупник и Чирпан.
Много зависи къде е епицентърът, не толкова магнитудът - дали е в населено място или не, обясни още доц. Александрова.