Категорично предизборната кампания, която започна с разглобяването на сглобката, не даде бонуси на партии и коалиции, даже напротив, задълбочи тежкото разделение в обществото и вече си мисля, че трябва да започнем да мислим за по-дълбока промяна. Това каза в
аудиокаста на “Фокус" “Това е България" Александър Димитров, доктор на политическите науки и специалист по избори.
"Вече все по-ясно е, че партиите не представляват интересите на гражданите в България, или ако трябва да бъдем точни, на голямата част на гражданите в България, защото има и представени хора. Проблемът с представителството е много голям, защото каквото и управление да бъде излъчено, ако ще и еднопартийно дори, при ниска избирателна активност, то ще бъде легално като правна форма, но по същество нелегитимно от гледна точка на доверие.
И нещата са още по-лоши дотолкова, доколкото голяма част от вота е контролиран или купен. Тези хора, които си продават гласа, това не значи автоматично доверие към следващото управление. Тоест, по социологическите агенции ще виждаме все по-високо и по-високо ниво на недоверие.
И дойде време да си мислим, дали не трябва да вървим в посока преучредяване на държавата с нова конституция, но направена не по този нескопосан начин, както минаха последните промени, а след една кръгла маса, свикана може би от президента, може би със съгласието на всички основни партии в държавата. Но в това число на нея трябва да участват и гражданското общество, ама не това купеното гражданско общество, което ни го натякват от телевизионния екран от сутрин до вечер, а реалното гражданско общество, това непредставеното", каза Александър Димитров.
Той поясни, че говори за тези над милион активни гласоподаватели, които отказват да гласуват. Точно те са решението на проблема. Ако те не излязат да гласуват, никакво легитимно управление няма да има от тук нататък, ако ще другите два милиона да се скупчат около ГЕРБ и ДПС.
"Как да кажа, подписът върху новото управление се държи от този 1 милион гласоподавателя, а те са категорични вече на 5 избора по ред, че не харесват и не одобряват политиката на нито една от представените партии, тоест решението се намира извън парламента, а не в дебатите, които се опитват да ни натякнат по националните телевизии между, видите ли, 6 различни формации, които всъщност имат много общо помежду си.
И в този смисъл, малко е вероятно да очакваме на тези избори голямо разместване, масова вълна от 1 милион гласоподаватели, които да се скупчат в един политически проект. По-скоро трябва да гледаме какви са извънпарламентарните алтернативи, а те вече са няколко, виждат се. Най-отявлено гражданско представителство има около формацията на г-н Гешев, той сформира един граждански блок, със заявката, че там няма да има нито един партиец.
Всъщност има един в лицето на Весела Драганова, която е мандатоносител на формацията. Подобни заявки бяха изпратени от формацията на
Ваня Григорова и
Мая Манолова, от формацията на г-н Божков. Но истината е, че едва ли някоя от всичките тези формации ще се окаже толкова жизнена и мощна алтернатива, че да размести политическото статукво. В този смисъл, аз си мисля, че по-скоро вървим към нов тупик след изборите и нови избори в рамките на 6 месеца след тези", посочи още Димитров.
По мнението му, избирателите са се отдръпнаха, заради начина по който се прави политиката в България. Те мноократно назад в годините са давали доверие на политически субекти, които поради генезиса на партиите и начина по който те се формират в България, започват да отстояват интересите на своите лидери, не интересите на своите избиратели.
"И един избирател, който е дал доверие и вижда, че от другата страна не му се връща, се отдръпва. И след като е излъган 2, 3, 4 или 5 пъти, ами то е съвсем нормално избирателя да си остане вкъщи и да каже: аз не искам този боклук повече. Аз искам качествено политическо представителство. И именно това очакват избирателите, а такова пък не е възможно пък да им бъде дадено в тази политическа среда.
От една страна избирателите много ще помислят, преди да пуснат гласа си отново за някои. На практика ние ставаме свидетели на тази тежка политическа обстановка в страната, тази тежка криза на партийната ни система, главно поради две причини. Първо - партиите не представляват интересите на своите избиратели. И второ, партиите се провалиха тотално в едно от най-важните си задължения - това да рекрутират, да подбират кадри за властта.
Значи, те не избират политическият елит, те излъчват антиелит, все повече качествени хора отказват да се занимават с политика, а нагоре, по високите етажи на властта излизат послушковци, които не знаят защо са поставени там. И в тази ситуация, ние трябва да вървим по някакъв начин към модел, който поне за кратко да постави основните политически субекти на властова диета, тежка властова диета. Тоест, те трябва да останат в опозиция, да си помислят защо са там и да се реорганизират и да започнат да изпълняват функциите си на партии. Това в момента не се случва в България", добави още Александър Димитров.