Време е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да провери пазара и да установи има ли спекула и кой се възползва от формираните драстични увеличения на цените на някои храни в търговските обекти. Това каза пред БГНЕС икономическият съветник на КТ "Подкрепа“ Ваня Григорова.
"Всъщност цената на олиото започна да расте драматично още миналата година. Тогава обяснението за ръста ѝ беше, че реколтата на слънчоглед е била лоша. Но докато у нас цената се увеличи почти двойно от 2,20 -2,40 лв. на близо 5 лева, то в други европейски държави това не се случи. Което показва, че има някакво местно изкривяване, местна спекула, която довежда до този ръст", счита Григорова.
Тенденцията продължи и през тази година. По думите ѝ увеличението на цената на олиото не датира от 2021 г., което често се лансира като теза – манипулация от определени политически среди, които така правят внушението, че служебният кабинет не се справя.
Ако се погледнат цените на борсата, лесно може да се установи, че както през януари, така и сега – литър олио е 2,50 лева. Тоест, има други фактори или сили, които оказват влияние за значително увеличение на цената му.
"Може би КЗК е време да провери този пазар и да разберем има ли спекула, кой се възползва от нея и как тази ситуация на пазара позволява да се формират такива драстични увеличения", е категоричната позиция на икономическия съветник на КТ "Подкрепа“.
За централата на КТ "Подкрепа“ този проблем е съвсем ясно видим и той не се маркира само като хипотеза.
Ръководителят на Софийската борса неколкократно си позволи в интервюта да каже, че всъщност няма такова увеличение на цените на храните. Все още те не отразяват нарасналите цени на горивата. Това ще се случи. Но в момента виждаме изпреварващо увеличение, в което няма икономическа логика, поне докато натрупването в цените на горивата не стигне до финалния продукт.
Наблюдаваме, че средното ниво на цената на хляба варира приблизително в едни и същи средни стойности. Макар, че понякога в отделни обекти се стига и до 50% увеличение на цената, ако мониторираме един и същи вид хляб. Това е по-скоро резултат от политиката на конкретния търговски обект. Но все още средните цени не са значително увеличени, ако това се случи, ще го видим отразено и в официалната статистика.
Тук потребителите имат своята сила и механизъм – да избират и да купуват от търговци, които продават без драстични увеличения на храните. Поне в по-големите населени места има възможност за избор.
Зимата ще е сурова, свободният пазар обуславя и по-скъп ток за бизнеса
"Към момента недостиг на ток в България няма", подчерта още Ваня Григорова. Прогнозите за тази зима са, че тя ще бъде сурова. Обективната реалност показва, че има висока вероятност да се стигне до недостиг на електричество. И това е проблем не само за България, а за целия ЕС. Решенията са геополитически и могат да бъдат намерени чрез преговори със снабдителите на газ, но не и от позицията на силата.
"В България от няколко месеца всички фирми, всички юридически лица бяха принудени да излязат на т.нар. свободен пазар. И да си изберат доставчик, от когото да купуват ток. Тези, които не си избраха, както стана ясно от последните изявления на министъра на енергетиката, представляват над 40% от българските фирми, според правилата на ЕС стават клиенти на т.нар. доставчик от последна инстанция. Отново по правилата на ЕС, цените на такъв доставчик са наказателни – по-високи от пазарните. Така фирмите са принудени да изберат търговец, от когото да купуват", припомни Григорова и добави: Трябва да припомним, че именно работодателските организации бяха тези, които много настояваха у нас да бъде въведена либерализация на пазара на ел. енергия.
Икономическият съветник на синдикалната централа прогнозира, че ако в момента тази либерализация удря фирмите, то до 2 – 3 години най-много, това ще се случи и с домакинствата.
Вероятно ще се наложи извънредно увеличение на тока още в началото на 2022 г.
Към момента българските домакинства имат защита, доколкото сега те са на т.нар. регулиран пазар.
"Ако вървим към затваряне на ТЕЦ-овете и мините от комплекса Марица - Изток, то очевидно ще се стигне до недостиг на ток. В случай, че заменим с газ нашия национален ресурс – въглищата, задължително ще се стигне до увеличение на тока. Дългосрочните стратегии за развитие на българската енергетика оказват влияние върху нивата на цената на тока, който потребяваме всички ние. На парното – също", счита Ваня Григорова.
Трябва да очакваме увеличение на цената на тока и на парното в началото на следващата година.
Властите и шефът на КЕВР ясно казаха, че през предстоящите три месеца няма да има увеличение. Но, това означава, че ще има увеличение след тези три месеца.
Това, което знаем е, че парното в София бе увеличено с около 20% през юли. Не е изключено да се увеличи поне с още толкова от януари 2022 г.
За електрическата енергия все още никой не може да прогнозира прогнозни граници на увеличение, защото КЕВР отново ще се опита да възпре увеличението, което пазарът налага. Именно, за да поддържа социалната цена на електричеството за домакинствата. Но, подтискайки цената за домакинствата, това означава, че някой друг ще формира загуби. Ясно е, че това ще бъде покрито от големите енергийни държавни дружества.
Трябва да има дефиниция за енергийно бедни домакинства и доходите да растат
"Енергийно бедни са хората не само през зимата, но и през лятото. Тъй като се очаква, когато се стигне до либерализацията на енергийния пазар, в унисон с изискванията на ЕС, хора да не могат да си плащат сметките и през лятото“, прогнозира Ваня Григорова и добави:
"Хубаво е, че в актуализацията на бюджета бе заложено преизчисляване на пенсиите. За да спрат политиците да си играят с българските пенсионери. Но, не е ясно дали новото правителство, което и да е то, ще остави на дневен ред това преизчисляване, а няма да се откаже от него.
Ето каква е позицията на синдиката по отношение на увеличаването на прага на минималната заплата: "Оценяваме като положителен анонса на министър
Гълъб Донев за това, че ще има увеличение на минималната работна заплата. Напомняме, че в плановете беше записано, че в следващите три години минималната работна заплата ще бъде замразена. Ние смятаме, че размерът ѝ следва да е между 50% - 60% от средната работна заплата за страната. Такива трябваше да бъдат изискванията в Директивата на ЕС за минималната работна заплата. Но, тъй като бизнесът и там е на друго мнение, в директивата все още не може да се впише категорично такова изискване. Можем обаче да го направим в България, ако има политическа воля за това!"
Всички тези политики трябва да се движат едновременно и хармонично, защото, ако всичко се случва поотделно, на парче, то това няма да доведе до подобряване на живота на хората у нас.