"Инфлацията е факт, а хората трябва да избягват покупки, които биха могли да отложат, за да си създадат буфер от средства". Това съветва финансистът Левон Хампарцумян.
Той предупреди, че догодина може да има и вдигане на вноските по кредитите. Така ако потребителят всеки месец плаща по 1000 лева вноска, то през 2023 г. може да му се наложи да плаща по 1200-1300 лева.
"Не е малко. Зависи разбира се и какъв му е доходът", коментира пред NOVA Хампарцумян.
По думите му в такива случаи има няколко варианта. Единият е човек да си реструктурира бюджета. Ако обаче е взел заем на ръба на възможностите си, тогава трябва да отиде при финансовата институция, да каже, че не може да плаща 1300 лева и да се предоговорят условията по кредита, като например да се разсрочи във времето или да се погаси част от главницата, за да му падне вноската.
"Инфлацията помпа цените, но и помпа възнагражденията. И то не толкова средната заплата, колкото в търсените професии. В IT сектора например заплатите ги вдигат без помощта на профсъюзите", каза Левон Хампарцумян.
Той посъветва хората да не изпадат в паника за следващата година, защото човек под стрес взима грешни решения.
"При COVID-19 икономиката се справи по-добре отколкото се очакваше. Заради войната се очакваше всичко да колабира, борсите полудяха, цените отидоха нагоре, а се оказа, че ефектите са по-слаби от очакването. През 2022 година българската икономика ще е пораснала с още няколко процента – расте експортът, има заетост, реколтата беше добра, туризмът беше добре", каза финансистът.
"Очевидно е, че може да функционира държавата без редовен кабинет и последните две години го доказват", смята още Хампарцумян.
За Еврозоната той обясни, че това политическо решение е взето преди 20 години. "Дойдохме до момента, в който трябва да се направят определени действия. Министерство на икономиката, Министерството на финансите, БНБ трябва да свършат определени неща. Включително Министерството на финансите и парламентът да направят един бюджет, който да не е свръх дефицитен", каза Хампарцумян.