Експерт посочи два актива, които са много по-добри от банковите депозити

Около 25% от българите вземат бързи кредити, малко над 1/5 спестяват. Това регистрира социологическо проучване на агенция "Тренд", извършено по поръчка на Експертния клуб за икономика политика.

"Една немалка част от тях използват парите за относително краткосрочни покупки - спестяват пари да купят автомобил, да направят ремонт вкъщи, някое тържество - не инвестират дългосрочно. Само 6% от тези 1,2 млн. души, които спестяват, инвестират дългосрочно. Всички дебели книги за инвестиране ни казват, че когато спестяваме първото нещо, което трябва да направим, е да имаме "бели пари за черни дни". 68% от спестяващите българи имат такъв резервен фонд", заяви икономистът Стоян Панчев в "България сутрин".

Макс Баклаян споделя, че е въпрос на разбиране и манталитет как да пестим или харчим от парите си. Той е на мнение, че правилната форма е първо да спестим, а чак след това остатъка да започнем да го харчим за нужди и желания.

"Първо отделяме пари за нашето бъдещо благоденствие и тогава харчим разликата. В България виждаме обратното - първо харчим за всички нужди и желания и само остатъка отделяме. Стандартът на хората расте с дохода им. Ние харчим повече, отколкото разполагаме, защото отвсякъде сме бомбардирани с тази възможност. От кредитни карти, бързи кредити, имаме възможност днес да се насладим, а утре да го мислим", допълни експертът по инвестиции в ЕКИП за Bulgaria ON AIR.

Според Баклаян е добре да  намерим алтернативи на нещата, за които харчим повече пари.

"Хората до 40-годишна възраст и хората над 70-годишна възраст имат тенденцията да се наслаждават повече на парите си. Хората между 40 г. и 70 г. спестяват с покачване на възрастта и дохода все повече. Вярването, че спестяването е форма на лишение, не е така", поясни той и е категоричен, че българите не влагат активите си на правилните места.

"Вижда се в изследването, че за съжаление, спестяващите българи всъщност много често събраните средства ги влагат в активи, които не се представят добре особено при висока инфлация. Поставят ги в банкови депозити, където лихвата е твърде ниска, държат ги в чуждестранна валута, сега имаме девелация във валутите. Златото продължава да бъде най-достъпният защитник от инфлацията. Това е един от активите, на който трябва да се обърне по-голямо внимание. Друго голямо нещо са и недвижимите имоти", каза икономистът.

"Инвестиционното злато е барометър за геополитическа и макроикономическа несигурност. То е пари и финансов актив извън финансовата система, т.е. вид застраховка към финансовата система."

Златото е спасителен пояс от инфлацията. Инвестиционното злато е дефанзивен актив, подчерта той.

"Това не е актив, който ще ви направи богати. Целта му е да запази покупателната способност на вашите спестявания, т.е. със 100-те лева днес да може да си купите същото след 10 години“, поясни експертът.