©

По Първи стълб 15% от разходите да бъдат заделени за действия в областта на климата и 15% за биологичното разнообразие, а в рамките на Втори стълб, 35% от бюджета да бъде специално заделен за екологични мерки. 

"Трябва да има по-ефективно прилагане на принципа „замърсителят плаща“, на който разчита условността, за да се обоснове по-добре засиленото прилагане на принципа „доставчикът получава“, който стои в основата както на екосхемите, така и на мерките, свързани с климата и околната среда“, препоръчват авторите.

Според тях екосхемите по Първи стълб, които се финансират изцяло от европейския бюджет, трябва да са насочени към глобални обществени блага - смекчаване на климата, опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, както и хуманно отношение към животните.  Нужно е и да бъдат допълнени от мерки по Втори стълб, които са фокусирани върху местните обществени блага, като количеството и качеството на водата, плодородието на почвата и разнообразните ландшафти. 

“Настоящите критерии за условност не трябва да се отслабват и изключенията трябва да приключат, за да се увеличи екологичната ефективност на ОСП. Разпоредбите на новите ДЗЕС, които ще заменят екологичните критерии на настоящата ОСП, трябва да отразяват най-малко същото ниво на климатични и екологични амбиции и постепенно да се увеличават във времето.

Както ДЗЕС 2, относно защитата на влажните зони и торфищата, така и ДЗЕС 9, свързани с особеностите на ландшафта, трябва да бъдат по-обвързващи. Следва да се въведе нов ДЗЕС, за да се повиши осведомеността на земеделските производители относно потока на хранителните вещества и емисиите на парникови газове, които те генерират, и да се осигури еталон за плащания по свързаните с тях екосхеми”, пише в доклада на експертите. 

Относно целите на стратегията „От фермата до трапезата“, авторите заявяват, че голяма част от европейското население не се съобразява с диетичните препоръки, които са в съответствие с целите за хранене и здраве на Зелената сделка. Необходими са значително по-амбициозни политики в тази област. Освен това промените в хранителния режим също могат да допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове.

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg