Енергиен експерт: Токът ще спре, хората ще останат без работа - политическа игра, която излиза през носа на хората

Протестите на миньори и енергетици, които блокират пътища и ключови места в страната, продължават. Заетите в сектора са против публикуваните на страниците на Министерството на енергетиката Териториални планове за справедлив преход на въглищните райони Стара Загора, Перник и Кюстендил, и отказаха да се отзоват на поканата за среща, отправена от премиера в неделния ден. "Управляващите да намерят начин да дойдат при нас, за да преговаряме. Ние оттук няма да мръднем каквото и да се случи. Министърът казва че до 2038 година няма да се затварят мощности, но в плана пише до 2030 ограничаване до 1600 мегавата. Това ако не е спиране, какво е?“ - попита риторично Георги Господинов – председател на КНСБ в Мини "Марица Изток“.  Недоволството на енергетиците не стихва. Какъв е изходът от създалата се ситуация? Интервю в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с енергийния експерт и старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията Констанца Рангелова

Как си обяснявате случващото се у нас? Преди малко разговарях с г-н Борислав Сандов и го попитах по-скоро браншови проблем ли имаме налице или политически проблем - питам сега и вас?

Това е наистина един много политически проблем и той идва от това, че дълги години си прехвърляхме топката, заравяхме си главата в пясъка и не се говореше въобще затова какво представлява този преход, как трябва да се случи, и в момента има много голямо неразбиране за това какво стои пред нас, независимо дали има териториално планове или не. Защото това, което виждаме, е, че след 2030 година икономически просто въглищните централи не могат да съществуват, и затова е необходимо от сега да започнем да планираме как да се справим с тази реалност.

Не е ли късно вече да планираме?

Ами до голяма степен е късно, но по-добре късно отколкото никога. И все още има време за някаква подготовка и адекватна реакция. По-добре отколкото 2030 година да се събудим и да си кажем: А какво стана?

Бяха публикувани на сайта на Министерството на енергетиката плановете за този плавен преход, който трябва да се случи. От тях става ясно, че доста хора ще бъдат потърпевши, но пък те може би ще намерят своето ново поприще. Вие на какво мнение сте: Държавата трябва ли да се погрижи тези хора да получат своята работа, да бъда подсигурена тяхната работа?

Тези планове се грижат именно затова тези хора да намерят алтернатива. Защото дори държавата да им гарантира за още 10 години тяхната работа, след това отново изпадаме в същата патова ситуация. Така че в момента е най-добре да се замислим кои са близо до пенсия и е необходимо да се пенсионират по-рано, кои са такива, които могат да се преквалифицират и да продължат да работят в един много по-динамичен и развиващ се сектор, който да има бъдеще. И реално плановете подсигуряват това, особено големият акцент върху преквалификация в плановете е изключително важен както за тези хора, така и за цялата икономика на региона.

Смятате ли, че исканията на енергетиците противоречат на морала и ценностната система на Европейския съюз?



Не, не мисля, че е така. Навсякъде, където се случва този преход, е нормално да се случват протести, нормално е да има напрежение, нормално е хората да се притесняват. Това, което е необходимо, е да се случи една адекватна реакция на политическо ниво, и вече исканията, които да бъдат представени, особено от синдикатите, да не бъдат политически, а да бъдат социални. Т.е. да се адресират социалните нужди на хората, а не да си правят политически искания, които нямат нищо общо с реалното социални нужди на тези хора и на региона.

А какъв би бил адекватният политически отговор?

Това, което трябва да се направи, е да се покажа фактите на масата и да се каже: Това нещо трябва да се случи. И ето, ние можем да говорим заедно и да видим по какъв начин трябва да се случи. Но трябва да се поставят ясни граници какво е възможно и какво не е възможно, защото обичайната реакция да се представят някакви грандиозни решения, грандомански, които са абсолютно неизпълнили, няма как и хората да повярват на тях, и те предусещат, че ще бъдат излагани когато ми се обещават на изпълними неща.

Г-жо Рангелова, очаквате ли, че ще има някакви възражения от страна на Европейската комисия? Знаете, те получиха вече тези планове, при тях са, сега ще ги разглеждат тепърва.

В момента най-вероятно се случват някакви доуточнения по отношение на плановете. В интерес на Европейската комисия е в България да има икономическа и социална стабилност. Така че от тази гледна точка те няма да кажат "Защо не затваряте веднага въглищните централи?“, а по-скоро ще гледат за това дали е постигнат точно този икономически и социален консенсус. Така че най-вероятно ще има някакви малки доуточнения, редакции и т.н., но всъщност няма да има някакъв, няма да го имат този брюкселски диктат, който се опитва да се внуши на хората, а по-скоро ще бъде някаква взаимна работа за това да си направи така, че плановете да бъдат по-конкретни, да има ясни цели и да се вижда как може да се следи тяхното изпълнение. Така че най-вероятно това ще бъдат основните коментари.

Кой се опитва да наложи този брюкселски диктат?

Точно тези хора, които се опитват да всяват паника в момента. В момента много политически и неполитически сили се описват да внушат паника както сред миньорите, така и сред цялото население, създава се впечатлението, че въглищните централи ще затворят едва ли не утре, токът ще спре, хората ще останат без работа. Нищо такова няма да се случи. Това е, как да кажа, една политическа игра, която общо взето излиза през носа на хората.

Да, обаче казахте, че този проблем е по-скоро политически. Как вие виждате изхода от създалата се ситуация? Виждаме, че протестиращите не спират: Хората са спрели движението, лежат на асфалта, не мърдат от там.

Ами това със сигурност е един наистина трудно да решаване проблем. Аз самата не бих казала, че съм някакъв опитен политик, който може да намери решение. Но най-важното е да се намери начин на седнат всички на масата и да говорят.

Защото предизвикателствата и проблемите за нашата енергийна сигурност са наистина много големи в енергийния сектор.

Точно така. Политически лидери трябва да подходят откровено - не с грандомански обещания, не с някакви изказвания от рода на "Ето 36, 150 заплати ще ви бъдат изплатения“, а по-скоро да се започне един откровен разговор, да се каже: "Да, някой неща се трудни, да, някои неща все още не сме ги изяснили как точно ще се случат, но нека работим заедно над тях“. Това според мен е една откровеност, която може да спечели много повече сърца, отколкото такива грандомански обещания.