Епископ Тихон: Молим се Господ да ни освободи от лекомислието!

Църквата не подценява вируса и не е против ваксинацията. Доказателство за това е тази проповед на Негово Преосвещенство Тивериополски епископ Тихон, викарий на българския патриарх, произнесена на 04.11.2021 г. след маслосвет за всички болни пред параклиса “Св. мчк. Георги Софийски Най-нови" в Александровска болница.

"Ваше Високопреподобие, скъпи отци, братя и сестри,

Негово Високопреподобие е получил днес благословението на Светейшия наш Патриарх Неофит за тази наша инициатива, да се помолим за всички болни, за всички, които са около нас, за всички, които са далеч от нас, за всички онези, които все още смятат, че това е нещо леко, обичайно и ще отмине покрай нас.

Свикнали сме да мислим, че можем много неща да вършим безнаказано. Говори се, че имаме безнаказаност и е вярно в много от случаите, но болестта не е безнаказана, нея не можеш да я подкупиш при превишаване на скоростта, нея не можеш да я подкупиш да ти намали болките. Трябва да спазваш, да спазваш онези правила, които онези, които години наред са учили, старали са се, страдали са по болниците и знаят какво правят, ни казват.

Днес споменах, че само като ни заболи някъде нещичко, само да си ударим пръстчето, търчим при лекаря и казваме: “Какво да направя?". А сега, когато се умира, ние не искаме да им вярваме, че трябва да направим нещо. Ама било опасно, ама аз се страхувам… Ако имаш любов към ближния, към своето дете, към своето семейство, поемаш всякакъв риск, само то да бъде извадено от опасността!

Молим се най-сърдечно Господ да ни освободи от това лекомислие, от това себевъздигане на своето мнение, което не е основано на нищо друго, освен на прочетено във вездесъщия интернет, където има всичко и където лъжите се разпространяват двайсеторно по-силно, отколкото истината. Истината е там заглушена; направено е всичко, за да бъде тя заглушена.

Но дори и истината да бъде заглушена временно, тя рано или късно излиза наяве, защото е Истина. Пропуснатото време и вредите, обаче ги носим ние, когато сме били нехайни към нея. Молитвата ни към Бога трябва да бъде не от сърцето ни, не бива да бъде и от разума ни, но Бог иска да е от духа ни, от нас самите – само от сърце и разум не е достатъчно.

Ние трябва да повдигнем душите си към Господа. Всички тези отци са чували хиляди пъти как идват християни и казват: “Отче, да ми прочетеш…". Всички можем да четем, но отец е този, който се моли с вас, и така и ние (Благодаря, отци, че се отзовахте!), се молим за всички, които са болни. Молим се за всички онези, които гледат тези болни.

За кой ли път казвам: само който не е бил в болница и не е стоял с всички тези дрехи, с които трябва да се предпазва два-три часа, само той не знае какво е това да седиш 12 часа, 24 часа, да нямаш сън, да не виждаш жена си, да не виждаш децата си, да не виждаш родителите си! Поклон пред тях, поклон! И всички, които хулят тези лекари, разрушават нашия живот, защото там, където ние не можем да дадем благодарност, няма да получим нищо насреща в бъдеще.

“Благодарете – казва Господ – благодарете за всичко!" И затова благодарим и ние за онова, което те правят! Бог да вразуми онези, които имали собствено мнение, час по-скоро да си съставят това мнение по меродавни данни и източници.

Нека видят как всеки Божи ден хора се заразяват, хора умират, защото, както казва един наш колега, всички са много загрижени за това, че можело да им се забрани да отидат във фитнес залата или да скачат в дискотеката. Пред лицето на смъртта искат да танцуват! Нека Бог да се смили над техните грехове, нека им даде разум. На вас всички благодаря за съ-молението! Както виждате, това е една усилна молитва, която иска доста време и благодаря на отците още веднъж за това съ-моление, и нека Бог благослови всички вас и всички наши братя и сестри!

Бог да ви благослови!

Източник: Параклис “Св. Георги Софийски Най-нови" при УБ “Александровска"