Етнограф: Нещо, което не се лекува с ракия, значи е нелечимо

Няма чужденец, който да не свързва България с ракията. Оказва се обаче, че не е наша. Появява се през 8-и век, а спорът е между персийски и арабски алхимици.

"Алхимици, които са искали да получат не злато по изкуствен начин, а жива вода, но забележете – всичко е само с една единствена цел получаването на медицински еликсири. Нещо, което не се лекува с ракия, значи е нелечимо. Но знаете кога едно нещо е лекарство, кога е отрова – всичко зависи от мярката", каза за БНТ доц. д-р Ангел Янков, етнограф.

По-късно, когато ракията се превръща в удоволствие, получава и името си.

"Предполага се, че идва от арабската дума "ракъ", което означава пот и тук вече са интерпретациите – заради капките, които капят на казана или според други, че като пиеш ракия се изпотяваш", разказва доц. д-р Ангел Янков.

И ако днес свързваме любовта с виното, то назад в българския фолклор е ракията.

"Ракията кога има обредна функция, силна сакрална функция - когато се създава нещо ново. Това е първата брачна нощ, тогава се пие блага ракия. Ракията вече е културен продукт, виното може да стане от само себе си, а ракията вече изисква намесата на човек", каза още етнографът.

А ракиджийската култура не изчезва, напротив. Иван Пеев е пето поколение в семейство на любители на огнената напитка, които я произвеждат за домашна употреба:

"Първият казан, самостоятелен, беше да кажем някъде на 18 г. бях... Най-вече радостта, която тази напитка предизвиква на масата, когато се събере цялото семейство и всеки започне да се хвали кой каква ракия е произвел, от какви плодове и оттам се запали и моят интерес."

Сам се грижи и за семейното лозе:

"Гроздето е според това каква реколта имаме всяка година. Някой път повече мускат, някой път хамбургски мискет. Имаме лозя в Поморийско, които са различни, не е само един сорт, така че може да се каже, че е букет от различни сортове."

Първо да започнем с това, че ние си имаме в нашия музей казан за ракия. Това е моят семеен казан всъщност, от баща ми, вечна му памет, останал. Помолихме бургаските поети да ни дойдат на гости, направихме демонстрацията за ракията и бургаските поети, докато тече тази демонстрация, написаха 20 стихотворения, които да отпечатаме в книжка и всъщност тази книжка се превърна в нещо изключително любопитно, понеже дори от Лом ни се обадиха и поискаха книжка за там, за да подаряват", разказа Милен Николов, директор на Регионален исторически музей – Бургас.