Ето кога точно се прави помен за мъртвите роднини

Помените за починали, наричани още струване, износване, понос и др. в различните краища на страната, са важни ритуални действия, свързани с религията и народните вярвания, извършвани на определени интервали – дни, месеци, години от смъртта.

Помените са важни не само за душата на покойника, за опрощаването на греховете на която на този ден се молят живите близки, но и за самите живи, за да си спомнят за починалия и да се "разтъжат“ с него чрез споделяне на тези свои спомени и посещение на последния му дом – гроба му.

Макар помени да се правят в почти всяко християнско семейство, много хора изпитват колебания какво се прави на помен, каква храна се подава за "Бог да прости“, какво е редно да се занесе в църквата за служба за душата на починалия, както и кога може да се направи помена – възможно ли е да се измести през уикенда, за да се съберат роднини от близко и далеч, или следва да е точно на датата.

Може ли да се прави помен преди датата е сред най-честите въпроси, които задават опечалените на свещениците, търсейки отговори на колебанията си. Като добавим и факта, че има периоди в годината, в които не се правят помени, става още по-трудно да определите правилната дата за помен на близък особено когато скърбите и търсенето на информация от познати или от различни източници не е задача, с която бихте искали да се захванете.

 

Помените според канона се правят на третия, деветия, двадесетия, четиридесетия ден от смъртта, като особено значение се придава на помена за 40-тия ден, тъй като се вярва, че до онзи момент душата, бродила по любимите си места на земята, напуска този свят завинаги и се представя пред Бог. На този ден Светата Литургия има голяма сила и значение за душата на починалия и се извършва на самия ден.

След това традициите и религията предвиждат помени на 3-ия, 6-ия и 9-ия месец, а при изтичане на първата година (връхнина или склопване) помените се правят всяка нечетна година. Дали обаче е задължително да е на точната дата на смъртта? Важно е да се запомни, че помен не се прави след датата, но е утвърдителен отговора на въпроса "Може ли да се прави помен преди датата?“, ако говорим за годишнини от смъртта, което предоставя известни удобства на живите да организират помена за починалия близък в удобно за всички време.

И тъй като събота е денят на мъртвите, то поменът следва да бъде съботата преди датата от годишнината. Това правило също има изключения – ако въпросната събота не се правят помени – има три периода в годината, в които помените са забранени, то поменът се мести в последната събота преди забраната. Така се оказва възможно помен да се направи дни и дори седмици преди годишнината, но не и ден по-късно. Забранените периоди за помен са:

първата седмица на Великия пост,

от Игнажден до Ивановден,

от  Лазаровден до Томина неделя.

Помени за споменаване на душата на починалия близък на третия, деветия,  двадесетия и четиридесетия ден от смъртта не е редно да се изместват, като особена значимост е натоварен поменът за 40-тия ден,  който също трябва да е на точната дата.

Помана – или поменът, който се прави не просто преди датата, а приживе

Особено любопитна е съхранената в някои кътчета от страната традиция да се прави помен не само по-рано от датата, но и приживе. Обичаят помана, характерен за някои селца в Северозападна България, е именно такъв особен вид помен, който се извършва приживе.

Възрастни хора, които са бездетни или нямат близки, които да ги отредят след смъртта им, сами се отреждат приживе, като правят поминална трапеза и раздават дрехи, както се прави на помен за 40-ия ден. Макар да звучи  страховито и неестествено, поманата успокоява  живите, че ще им се "види“ на онзи свят тази трапеза тогава, когато дойде време за техния помен, а няма кой да прелее гроба им и да подаде жито и хляб за Бог да прости, пише actualno.com.