Европа налива нови 50 милиарда евро за обновяване на сгради

Брюксел ще налее нови 50 евро милиарда в повишаването на енергийната ефективност и обновяването на стария сграден фонд. Причината: до 2050 година всички сгради трябва да отговарят на по-високи изисквания.

Това съобщи европейският комисар по енергетиката Кадри Симсон по време на видеовръзка със София на четвъртия форум "Национален ден на обновяването", организиран от сдружение "Да обновим България" (Renovate Bulgaria) и Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС).

Европейските изисквания за енергийна ефективност на сградите стават още по-високи от досегашните, които България и без това трудно изпълнява.

Отпускането на сумата е във връзка с приетия от Европарламента наскоро  законодателен пакет Fit for 55 и преговорите за предстоящото изменение на директивата за енергийната характеристика на сградите.

Българските евродепутати Радан Кънев и Искра Михайлова, които са активна част от програмата, коментираха, че се предвижда допълнително намаляване на енергийното потребление с 11,7% до 2030 година.

Радан Кънев обясни, че по време на дебатите за законодателния пакет е имало силен натиск от националните правителства те да имат последната дума за самите строителни стандарти.

"В крайна сметка така е решено и предстоящата директива за енергийните характеристики на сградите ще бъде само обща юридическа рамка. Това ще помогне фокусът в България да остане върху старите панелни жилища, вместо примерно върху нискоемисионните камиони, както настояват други страни, в които няма проблем с панелни блокове", коментира Кънев, цитиран от Money.bg.

Предвижда се и напълно декарбонизирано централно отопление в ЕС до 2050 година, което означава, че дотогава не трябва да остане нито едно топлофикационно дружество, използващо въглища. Другата голяма промяна е, че до 2050 година съществуващият сграден жилищен фонд трябва да бъде напълно обновен.

Достъпът до парите

До края на 2024 година законодателният пакет трябва да стане част от националните законодателства на страните членки на ЕС. В него пише за "едно гише за независими и безплатни консултации за енергийното обновяване на жилищните сгради", за финансови стимули, включващи "зелени ипотечни заеми" и за системен подход при разпределяне на публичния ресурс за саниране.

"За всички е ясно, че ерата на 100% безплатното саниране свърши, въпросът е какво правим след него, при положение че енергийните изисквания към сградите се повишават, а ние не изпълняваме и сегашните", подчертава изпълнителният директор на БАИС Йордан Николов.

България ще трябва да разработи нови финансови механизми и инструменти, да стимулира банките да отпускат от новите зелени ипотечни заеми и да се промени законодателството така, че санирането да стане постоянен процес.

По сегашната схема за 100% безплатно саниране са постъпили над 3000 заявления за над 4 милиарда лева, а финансовият ресурс е 1,1 милиарда лева.

Според промените, на следващия етап на тази програма, финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост, се предвижда 80% безвъзмездна помощ и 20% самоучастие на кандидатите.

Към момента едно е ясно - предстои силно да се затегнат строителните стандарти, включително в България. У нас обаче все още няма нито една сграда с нулево енергийно потребление, вероятно защото строителните разходи по нея са три пъти по-високи.