Европейската комисия препоръчва на България да вдигне някои данъци
Приходите от данъци върху недвижимото имущество бяха относително ниски като процент както от БВП, така и от общите данъчни приходи. Същото важи и за приходите от периодичните данъци върху недвижимата собственост, които се считат за особено благоприятстващ растежа вид данъчно облагане. Поради това има възможност да бъдат увеличени периодичните данъци върху недвижимата собственост, за да се отговори на потенциалните предизвикателства, свързани с фискалната устойчивост. Това препоръчва ЕК в Доклад за България за 2024 година, придружаващ Препоръка на Съвета относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на България, пише Pariteni.bg.
Данъчните приходи на България са относително ниски в сравнение с нейния БВП, като най-големият принос идва от данъчното облагане на потреблението. Средата на ниско облагане във връзка с преките данъци благоприятства икономическата дейност, тъй като насърчава инвестициите и предлагането на работна ръка. Екологичните данъци са по-високи от средното за ЕС равнище, но все още могат да бъдат разширени. Те представляваха 15,3 % от общото данъчно облагане през 2022 г., което е най-високата ставка в ЕС-27. Това се дължи най-вече на данъците върху енергията. Облагането в България е под средната стойност за ЕС по отношение на данъчното облагане на недвижимото имущество и корпоративното данъчно облагане.
В България е въведена система с единна данъчна ставка, която не е прогресивна, за разлика от обичайното за ЕС. Поради това данъчната тежест е относително висока за лицата с ниски доходи и сравнително ниска за лицата с високи доходи, пише още в доклада.
Според ЕК това може да намали търсенето на работна ръка за нискоквалифицираните работници. Липсата на прогресивност на данъчната система допринася и за слабата способност на данъчната система и системата за обезщетения да преразпределят доходите.
Заплати и социално подпомагане
Подобренията в областта на заетостта, заплатите и адекватността на социалното подпомагане са до голяма степен резултат от икономическото възстановяване и целенасочените реформи, например схемата за минимален доход в рамките на ПВУ. Положителното развитие на пазара на труда и социалното приобщаване може да са нетрайни, ако не се подобри съгласуваността между мерките на политиката и не се увеличат инвестициите в тази област, по-специално предназначените за уязвимите групи, е друг от изводите в документа.
Според него страната ни изпитва значителен недостиг на работници поради намаляването на работната сила, високите равнища на неактивност сред уязвимите групи, липсата на подходящи умения и неефективните правителствени мерки. Демографските прогнози показват потенциална загуба на една трета от населението в трудоспособна възраст до 2050 г. Въпреки като цяло малкия брой свободни работни места в сравнение със средния за ЕС, работодателите срещат трудности да намерят подходящи работници, като през 2023 г. търсенето на квалифицирани работници се е увеличило значително.
Неактивното население варира значително между отделните региони. Голяма част от него са ромите, хората с увреждания, по-малко образованите и младежите, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение. Ниското равнище на умения (по-специално цифровите умения) и относително слабата мобилност на работниците допринасят за нарастващия недостиг на работници.
Недостигът на конкретни умения в професии, които са от решаващо значение за екологичния преход, придобива все по-голямо значение, докато разходите за активни политики по заетостта остават ограничени, което възпрепятства дългосрочните подобрения в качеството на работниците.
България се бори със значителни предизвикателства, свързани с бедността и неравенството, които засягат по-специално уязвимите групи като децата, възрастните хора, хората с увреждания и ромските общности. Въпреки че се наблюдава постепенно намаляване на равнищата на тежки материални и социални лишения, общото равнище на бедност остава много високо и продължава да има голямо неравенство по отношение на доходите.
Мерките на политиката са насочени към подобряване на подкрепата за уязвимите групи от населението, включително хората с увреждания, и допринасят за по-широкия обхват на системата за социална закрила в държава с традиционно малки социални трансфери. Въпреки значителното увеличение на заплатите през последните две години бедността сред работещите остава над средното за ЕС, отчасти поради високата инфлация, предизвикана от покачващите се цени на енергията и храните. България предприе мерки за справяне с енергийната бедност, но схемите за подпомагане все още са в процес на разработване.
Привлекателността на публичната администрация като работодател намалява. Делът на държавните служители на възраст под 39 години намалява през последните 5 години, като близо половината от свободните работни места в централната администрация останаха незаети в продължение на повече от 6 месеца, заключват от ЕК.
Банков сектор
България има малък финансов сектор, доминиран от банки, както и бързо разрастващ се сектор на финансовите технологии. Съотношението на общите активи на банките към БВП бе близо до 95% през 2023 г., като петте най-големи заемодатели държаха около 68% от общите активи на банковия сектор през 2022 г. Банковият сектор в България е доминиран от дъщерни дружества и клонове на банки от еврозоната. През 2023 г. на местните банки се падаха само 27% от общите активи, което е малко по-високо, отколкото преди пандемията. Броят на банковите клонове спрямо населението е над два пъти по-голям от средния за ЕС.
В същото време секторът на финансовите технологии в България, въпреки че все още е относително недостатъчно развит, продължи силното си разрастване, което се дължеше главно на растежа в сектора на цифровите плащания и беше подкрепено от промените в сегментите на алтернативните кредити, анализа на данни и обмена на цифрови активи. Капиталовите пазари в България остават сравнително малки и играят само ограничена роля във финансирането на местни предприятия, посочва докладът.