Евростат: 84,3% от българите живеят в собствено жилище

Почти един от десет живее в къща с външна тоалетна у нас. На север в Румъния процентът скача няколко пъти до един от трима. В ЕС средно 1,5% от хората нямат WC, душ или баня. Това е сравнително често срещан проблем в Румъния с 21,2% от населението, следвана Латвия с по 7% и Литва с 6,4%, показват още данните на Евростат.

Качеството на живот се определя и от възможностите на хората да отопляват дома си. 8,2% от населението на ЕС не е имало такава адекватна възможност, като България е с най-висок дял в съюза. Следват Литва с 23,1%, Кипър с 20,9% и Португалия със 17,5%, а най-нисък е делът в Австрия с 1,5%, Финландия с 1,8% и Чехия с 2,2%.

По отношение на екологичния отпечатък на домакинства, които използват фосилни горива за отопляване на домовете си, за затопляне на водата, готвене и климатизация, той съставлява 669,3 кг на човек от населението в ЕС през 2019 г. и намалява спрямо 921,7 кг през 2010 г. Най-големи стойности на човек от населението са отчетени в Люксембург с 1662,1 кг, Белгия с 1245,3 кг и Ирландия с 1235,9 кг. Най-ниски са стойностите в Швеция с 34,6 кг, Малта с 96,3 кг, Финландия с 201,7 кг и Португалия с 214,3 кг. За България показателят е 228,1 кг на човек от населението.

България е на последно място в ЕС по жилищни разходи през 2020 г. с 65% под средното равнище в съюза. Страната ни е следвана от Полша, където те са с 61% под средното европейско равнище. Най-високи са жилищните разходи в Ирландия с 84 на сто над средното равнище в съюза, следвана от Дания с 66% и Люксембург с 64%.

През последните десет години 16 страни членки регистрират покачване на жилищните разходи, в три те са останали стабилни, а в осем са намалели. Най-голям е ръстът в Ирландия (от 17% до 84% над средното равнище в ЕС), а спадът е най-силен в Гърция (от 8% до 32% под средното равнище в съюза).

Разходите за строителство на нови жилища в ЕС също са нараснали през периода от 2010 до 2020 г., особено след 2016 г., като общото покачване за периода достига 17%. Най-голям е той в Унгария (+63%), следвана от Румъния с 49%, Латвия с 46% и Литва с 39%. Гърция е единствената страна членка, която регистрира спад от 6%.

Към 2020 година 84,3% от българите живеят в собствено жилище, а останалите са наематели, България е на седмо място в ЕС по най-висок дял на населението, обитаващо собствен дом.

На ниво ЕС 70% от населението е живяло в собствено жилище през 2020 г., а останалите 30 на сто са обитавали имот под наем. Страните с най-висока жилищна собственост са Румъния, където 96% от населението живее в собствен дом, Словакия с 92%, Хърватия и Унгария с по 91%.

53,5% от хората у нас живеят в къща, а 46% живеят в апартамент. Подобна е тенденцията и в ЕС, където 53% от населението живее в къща, а 46 на сто обитават апартамент. Останалият 1% живее в друг вид жилище, като лодки-къщи, каравани и др.

39,5% от българите са живели в пренаселени жилища през 2020 г., в това отношение страната ни е изпреварена само от Румъния (45,1%) и Латвия (42,5%). Все пак делът на домакинствата у нас, обитаващи пренаселени домове, намалява спрямо 47,4% през 2010 г. 

От друга страна, 12,1% от българите живеят в твърде големи жилища, т.е. домът им е по-голям от нуждите на домакинството им. Класическата причина за твърде големите жилища са възрастни обитатели или двойки, които са останали в дома си, след като децата им са пораснали и са се установили в друго жилище. На ниво ЕС близо една трета от населението (32,5%) е живяло в прекалено голямо жилище през 2020 г., като делът му остава стабилен от 2010 г. насам.

Цените на жилищата в България са нараснали с близо 40% между 2010 и 2020 г., докато инфлацията през същия период е била 6,3%. Наемите през периода са се повишили с близо 10 на сто. В същото време обаче българите са с най-ниските жилищни разходи в ЕС, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Данните обобщава вестник "Монитор".