Същевременно практиката доказва, че в тежкият дефицит на медицински кадри и затруднен достъп до елементарна медицинска помощ, фелдшерът остава единствената възможност за решаване на голяма част от нарастващите проблеми в системата на 80 процента от територията на страната.
Фелдшерите продължават да са крайния доставчик на медицинска помощ в селските и отдалечените райони и статистически в повечето екипи в Спешната помощ , където открай време и все повече се разчита на тях.

Фелдшерите работят в училищното здравеопазване, в мините, във ведомственото здравеопазване, където стават все по-актуални и търсени. Те не отпадат като медицинска специалност, както официално и последователно се внушаваше години наред в публичното пространство . у нас. Появяват се непрекъснато и стотици аргументи по отношение на качествата на този изключително модерен дори и за страна като САЩ модел, където според официалната статистика практикуват над 70 000 специалисти и има над 140 програми за тяхната подготовка.

В последните десет години и в много страни на Западна Европа се налага този професионален медицински модел и се подготвят кадри в над петнадесет водещи висши учебни заведения, между които щатския " Сейнт Джордж ", университета в Бирмингам (Великобритания) и др. Позната под името „лекарски асистент", професията е напълно аналогична на тази на българския фелдшер и е с типичните характеристики и основни задачи , а именно - да доставя цялостна медицинска грижа за пациентите предимно в извънболничната медицинска помощ. Актуалността на тази професия е свързана с икономическа ефективност, географски и социални аргументи и интересните резултати от безспорното качество, което гилдията на фелдшерите поддържа в работата си.

Всички тези факти кореспондират с един от най-големите скандали в историята на съвременното българско здравеопазване.

Скандалът произтича от многобройните корелиращи помежду си факти. Но да оставим да говорят цифрите. По данни на НСИ в началото на реформата през 2000 г., половината (3500 от общо 7000 фелдшери) просто престават да съществуват в системата. Според българските политици, те са просто " излишни и неблагонадеждни ".

Друг безспорен факт е, че изоставено от закона и държавата , съсловието на фелдшерите все пак оцелява. Ако хипотетично всички действащи в момента фелдшери внезапно спрат да работят, заради липсата на нормален законов регламент за тях, последствията ще са катастрофални , но лесно предвидими дори за стратезите на здравеопазването. Ще се стигне до пълен разпад на и бездруго рехавата първична система на извънболничната помощ.

Тези скандални факти за съжаление до сега не са довели до нито един опит за смислен и разумен анализ на ситуацията. До момента не се констатира нито една идея за каквато и да е промяна на парадоксалното статукво и крещящ абсурд, при който е видно как ДЪРЖАВАТА унищожава високо специализирани кадри доброволно и без принуда. И всичко това на фона на тресящата се от дефицит и задълбочаваща се криза на здравни кадри Европа.

Крещящо скандален е и фактът, че фелдшерите продължават да работят без акредитирана от държавата законова нормативна рамка за компетенциите си в продължение на много години, за което СМФБМБ последователно през годините е сезирало институциите. За съжаление без всякакъв отклик от тях.
Качеството на работата на фелдшерите досега се крепи единствено на великолепната учебна програма, по която са обучавани и на личният им професионален опит и умения.
Скандалът се подклажда допълнително и от липсата на достъп до каквато и да е отговаряща на компетенциите им програма за продължаващо обучение и допълнителна квалификация. Тук е мястото да се спомене и един пикантен факт, който СМФБМБ откри в световната медицинска практика. Става дума за анализ, правен за Австралийският парламент в навечерието на старта на програмата за лекарски асистенти в страната. В него описвайки прототипа на лекарският асистент - фелдшерът , австралийските експерти описват феномена на упоритите откази за доквалификация на руските фелдшери в началото на 70 години на 20 век, заради надменното отношение на руските лекари и техният страх , че по-изгодният икономически модел на фелдшерите може да ги измести от работните им места. Странно(?) защо, този феномен съществува и в България, без да се отчитат никакви разумни доводи, а това за съжаление навява мисълта за комплексарщина във висшето медицинско съсловие,
Скандалът добива все по-големи размери и заради факта, че затъналата в блатото на проблемите, българската здравна система обявява фелдшерите за безперспективни. За сравнение - в почти цяла Европа - напротив, започват да ги обучават и това е факт от повече от 10 години.
Съсловието на фелдшерите даде наистина безкрайно дълго време на куп бездарни здравни политици да правят експерименти и упражнения на тема " Как се прави здравеопазване!". Без да предявяват никакви претенции, фелдшерите понасяха през годините да бъдат „зачислени" към сестринският съюз на госпожа Проф. Станка Маркова. В него те чинно и по задължение ежемесечно внасяха своя членски внос в чуждата на техните интереси съсловна организация БАПЗГ със статута на "асоциирани". Вместо защита, на практика те бяха използвани като черноработниците на първичната мрежа, работейки срещу мизерно заплащане и без длъжностни характеристики (и до ден днешен е така!).
Пресен пример за този абсурден парадокс има и в новата Наредба № 4, от която е видно, че за да изпишат рецепта, фелдшерите трябва да имат т.н. УИН (уникален идентификационен номер).

На практика това означава, че те са длъжни да членуват в БАПЗГ и да плащат своеобразен „наем" на сестринският съюз, за да получат законно правото да работят с рецепти ! За политиците е доста неудобно да признаят, че по статистика 82 процента от българските села в момента са лишени от постоянен и реален достъп до лекарска помощ. Публична тайна е обаче, че ако не е "невидимото" присъствие на фелдшерите в тези места, трудностите за това население в получаването на медицинска помощ ще бъдат непреодолими. Защото населението в селските и труднодостъпните райони е това, на което фелдшерите оказват ежедневна грижа. Тези хора им се доверяват и им вярват, защото фелдшерите са издържали проверката на времето и познават перфектно занаята си.

Проверката на времето се корени и в 120 годишната история на тази професия. А изпитанието на последните 10 години доказа, че без фелдшери в България, всяка здравна стратегия ще е недоизпипана, уродлива, скалъпена и неработеща.

Сега в предизборният период чуваме нови обещания от Министерството на здравеопазването с подкрепата на депутати от парламентарните Комисии по здравеопазване и образование, за решаване на проблемите на фелдшерите „по принцип". За тази цел СМФБМБ е внесло свои предложения, които предлагат модерен модел за промяна и актуализиране на професията. Съпричастни са и синдикатите в лицето на КТ "Подкрепа". Доста неправителствени организации също са готови да подкрепят фелдшерското съсловие в битката за извеждане на професията на достойното място, което й се полага в здравната система на България. За куриоз ще отбележим още и факта, че напоследък има небивал интерес към наемане на български фелдшери в страни -членки на ЕС. Странна ситуация, контрастираща с прословутите директиви на Евросъюза, с които поредица от български правителства се оправдаваха и ни проглушаваха ушите, че съдбата на съсловието е предрешена и България е „длъжна" да го ликвидира като регулирана медицинска професия(?!). Този парадоксален факт ще се окаже поредната възможност за изтичане на квалифицирана работна ръка от страната и няма съмнение, че мнозина от фелдшерите ще се опитат да напуснат „резервата", в който се превърна България за тях и тяхната професия и да потърсят по-добри перспективи. Последиците за здравната система от това са много ясни и лесно предвидими.

Ако в малкото оставащо време до края на мандата на това Народно събрание, не се случат очакваните от всички фелдшери промени, то СМФБМБ ще продължи по ясно очертаният проект за развитие на професията . Ако не се направят очакваните законодателни промени и регулации, за пореден път родните политици ще ни демонстрират своята импотентност, късогледство и нехайство. Това ще е поредния случай на остро поставени съсловни проблеми, по които не се предприемат никакви действия. СМФБМБ вече заведе жалба в Международния съд за правата на човека в Страсбург за нарушени професионални права. Ще бъде жалко, ако на България отново се наложи да отговаря за колективната безотговорност на няколко поредни български правителства и циничното им отношение към българските фелдшери и техните пациенти. Тоест - към голяма част от българското население. Времето неумолимо поставя на изпитание този проблем, чието решаване не търпи повече отлагане. Българските фелдшери понесоха на плещите си най-тежката част от здравната реформа и положиха най-тежкия изпит в здравеопазването в последните десет години. И успяха да го вземат по най-достойния начин.