Фермер: Както си продаваш на една верига стоката, така в следващия момент влиза внос от чужбина и цената пада с 1-2 лева

Българинът обича да слага на масата си чесън. Обича го и в таратора, и в пуканите чушки, и в консервите за зимата. Да произвеждаш чесън обаче си има много “лютивина". Основният проблем е липсата на работна ръка, разказва за Агри.БГ Андрей Митов, който вече 6 години отглежда чесън на 26 декара в Драгоман. Трудностите обаче го съпровождат по цялата верига на производство. 

“Трудностите при производството на чесън са много големи. Това е много скъпа култура. За декар с чесън инвестицията може да стигне от 500 до 1000 лв., докато субсидиите могат да покрият максимално едва 30% от разходите на стопаните", обяснява Андрей Митов. 

Разказва, че основните вкусови качества на чесъна зависят от мястото, на което се отглеждат и на какви хранителни вещества е богата почвата, на която е настанена култура. Нарастването на главата чесън и лютивината му пък са в пряка зависимост от добавяната сяра в земята. Заради това и китайският чесън е така лют и едър, разкрива тайните земеделският производител. 

За да има реална печалба един производител на чесън трябва да получи добив, пет пъти по-голям от вложените количества посадъчен материал, разкрива формулата на успеха стопанинът. 

“Най-изгодният вариант при чесъна е да се реализира на зелено, но там трябва да имаш много работна ръка. Ежедневно са необходими по 5-10 човека работници, които да берат. Освен това, за да има някаква печалба, трябва да се работи с вериги или пък стопанството да може да осигурява човек, който да реализира директно продукцията на пазара", казва Андрей Митов.  

Заради конкуренцията на столичния град търсенето на работна ръка в региона е почти мисия невъзможна или пък цената, която получава срещу труда, вдига много себестойността на продукцията. 

“Възрастните хора, които можеха да работят много, вече не могат, младите не искат да се реализират в този сектор. Дори да отгледаме чесъна, не можем да го приберем. Цената на работната ръка може да достигне до 2 лв./кг само за вадене, не говорим за разсаждането и за други обработки", коментира земеделският производител. Затова основно разчита на семейството си и на приятели, когато настъпят основните периода на работа на полето. 

Друг проблем стопанинът вижда в липсата на качествени сортове български чесън. 

“Българските сортове чесън са почти изгубени. Масово не се използва български посадъчен материал. Освен това чесънът е капризен за отглеждане и дори да се отгледа, опираме до трудностите с работната ръка и не на последно място - реализацията. Това е голям проблем, защото няма регулация на вноса", споделя стопанинът.

Андрей Митов реализира продукцията си предимно в големи търговски вериги, но влезе ли в страната чужд чесън, веднага спира изкупуването на продукцията му.

“Както си продаваш на една верига български чесън, така в следващия момент влиза внос от Испания, цената пада с 1-2 лева и след това комуникацията с търговеца прекъсва", обяснява фермерът. 

За да издържа стопанството си той пресмята, че размерите му трябва да скочат в пъти, за да има постоянни доставки към големите търговци и 5-10 души постоянни работници, които да се грижат за заготвянето на продукцията.

Митов признава, че поради трудностите с намирането на работна ръка може да се откаже от чесъна и да се пренасочи към друг вид култури, където механизираните обработки решават голям част от проблема.