Фермер: Принуден съм да изколя много от животните ми!
Ще има ли достатъчно пасища за биологичното ни животновъдство или единственият път на фермерите е към унищожаване на стадата и затваряне на фермите? Две министерства и една парламентарна комисия все още не успяват да намерят отговор на този въпрос и решение на проблема с пашуването в националните паркове. Рестрикциите за ползване на националните паркове стават все по-сериозни, а броят на животните, които имат право да пасат там - все по-малък. Резултатът - умиращи от глад животни.
"Аз изколих сума ти животни, погубиха се сума ти животни. Да разсипем едно такова нещо! Моята клиентела е от хиляди хора, които хранят предимно децата си, които се лекуват с нашите продукти. Животните ни са подложени на геноцид и ние не можем да им помогнем."
Така пред БНР през сълзи Николай Василиев от "Дивата ферма" разказва на народните представители какво се случва в най-голямата не само у нас, но и в Европа ферма за биологично животновъдство. Причината - абсурдни правила за паша, според които само 300 крави от двехилядно стадо могат за пашуват там, където са го правили винаги. За останалите - да му мислят фермерите.
"Тези правила са невъзможни за спазване. Екологията не печели нищо. Не печелим и ние. Но те не се промениха, а се използват за бухалка срещу животновъдите."
Според Мирослав Калугеров, експерт от Министерството на околната среда и автор на тези разпоредби, проблемът се преекспонира.
Пасищата в националните паркове са около 2,5% от всички пасища в страната. 3% от говедата са пашували на територията на националните паркове през 2023 г. и около 2,8% от овцете, обяснява той.
За фермерите цитираните проценти са без значение, ако стадото им попада в тях и няма други свободни пасища. Но от МОСВ са непреклонни - спазват европейското законодателство.
За да имаме толкова голям социално-икономически проблем, който кара нашите животновъди да унищожават животните, очевидно не сме намерили баланс между екологична, икономическа и социална устойчивост, коментира Атидже Алиева-Вели, доскорошен евродепутат.
Министерството на земеделието също има възражения към правилата.
"Хиляди животни се заколиха. Ако това е цената на запазване на екосистемата, аз като министър на земеделието не съм съгласен с тази цена", подчертава министър Георги Тахов.
Емилия Тончева, юрист и бивш заместник-министър на околната среда, уточнява, че съдът е отменил годишните планове за паша за 2022 г. и за 2023 г.
"Тези разпоредби, за които МОСВ отстоява, че са законосъобразни, всъщност биват отменени от съда. Сигурна съм, че отменени ще бъдат и разпоредбите на годишните планове за паша за 2024 г. Но това ще стане догодина по това време, когато тези хора вече няма да имат животни."
"Това не е закон. Това са документи, създадени от МОСВ. В никой закон не пише такива неща. Това е базирано на доклади, до голяма степен поръчвани от МОСВ. За 2022 и 2023 плановете за паша са паднали в съда. Какво още трябва да се случи, за да разбере МОСВ, че този подход очевидно не работи", отправя критики и председателят на комисията по земеделие в парламента Иван Иванов.
"Това не са директиви. Това са човешки съдби", изтъква депутатът от ИТН Драгомир Петров. Той посочва, че никой не разбира с какво пречат кравите в планината и цитира и информация от края на август тази година.
"80 доброволци свалиха 6 тона отпадък от НП "Рила" – пластмаса, метал, стари ламарини, азбест, стари електроуреди. И изведнъж пашуващите животни са проблемът. Пашуващите животни пречат на туристите. Те ще изпасат тревата, ще препасат, каквото и да значи този термин. Ще я изпасат заедно с пръстта и корените. Явно е някаква нова порода. Сега нещо са освирепели."
Депутатите решиха, че до края на другата седмица двете министерства трябва да създадат работна група.
"Най-лесното решение – още следващата седмица гласуваме решение на НС, което ще ви задължи и двете министерства със силата на закон", декларира Иван Иванов.