Важното - чуйте в AgriПодкаст
Неговата цел е да се изследват поведенческите реакции на фермерите и то най-вече при евентуалното взимане на решение да се спазват условията, залегнали в бъдещите екосхеми.
Изследването - проведено след 600 фермери в цяла Европа, показва, че колкото повече задължителни изисквания имат да спазват стопаните, толкова по нямат желание да прилагат доброволните и да влагат средства в тях. Въпреки това, ако това се случи на практика, позитивният ефект на задължителните мерки ще компенсира липсата на прилагане екосхемите, твърдят изследователите, анализирали данните.
А те показват, че при по-високи нива на директни плащания, фермерите са по-склонни да прилагат доброволните практики, насочени към опазването на околната среда.
По време на експеримента, една група фермери са получили “постоянен доход” под формата на жетони, като са били инструктирани да отделят 5, 40 или 90 жетона като “задължителни мерки за околната среда”. След това са били попитани колко от получените жетони биха заделили за доброволни практики, като за това ще получат 90% компенсация.
Фермерите, задължени да заделят 40 жетона за задължителни мерки посочили, че биха дали по-малко за доброволни практики от тези, които имали да дават по 5 жетона. Въпреки това интересното е, че общият им краен разход бил един и същ.
Тези, които трябвало задължително да отделят по 90 жетона, били с още по-намаляващо желание за заделяне на жетони за доброволни практики. Това предполага, че позитивен ефект върху природата би бил постижим с прилагането на задължителни и доброволни мерки, а също така и че по-завишени задължителни изисквания ще доведат до по-високи резултати за опазването на околната среда.
Втора група фермери получили по 300, 265 и 215 жетона като приход и също били попитани колко биха заделили в полза на екосхемите.
Тези, които стартирали с повече жетони, съответно били готови да отделят повече за доброволните практики. Което със сигурност говори, че фермерите, които получават повече директни плащания, са готови да дават повече за опазването на околната среда.
В края на юни Европейския парламент и Съвета на Европа се договориха поне 35% от бюджета за развитие на селските райони да бъдат за мерки, свързани с околната среда и климата.
Също така в новата ОСП поне 25% от бюджета за директни плащания ще отидат за екосхеми, които да са доброволни за фермерите. Тук може да се приложи компенсаторният механизъм (rebate), ако се използва по-висок процент на средства за екоклиматични интервенции по ПРСР. Първите две години ще са обучителен период с възможност за праг от 20% за екосхеми.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.
