Подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 е така структурирана, че насърчава нездрав интерес и създаването на фиктивни проекти. Около това мнение се обединиха Рангел Матански - член на УС на Национална асоциация на младите фермери в България и Управител на Организация на производители "Фермерско мляко", и Петко Симеонов от Сдружението за биологично пчеларство. Експертите взеха участие в агринара "Подпомагане за младите и малките - мерки за подкрепа в ПРСР. Приоритет в ОСП".
Агринар: Подпомагане за младите и малките - мерки за подкрепа в ПРСР. Приоритет в ОСП
Към подпомагането често се насочват хора, които никога не са искали да се занимават със земеделие, а виждат само източник на доход, смята Петко Симеонов. Това ограничава достъпа на реалните фермери. А тези от тях, които успяват да се доберат до финансиране, се натоварват с огромна административна тежест, за да се ограничат именно фиктивните проекти.
Когато започват земеделски бизнес, българските фермери гледат какво е приоритетно за подпомагане, допълва Рангел Матански. А би следвало да видят дали почвата е подходяща за дадена култура, климатичните условия, дали има пазар, могат ли да се издържат от този бизнес. Трябва да се направи анализ и да си дадат сметка дали това си струва, за да бъдат 5 години под контрол и дали то дава възможност да се издържаш с него.
Друг съществен проблем е недостатъчната предсказуемост при приемите на самата мярка - чакането за одобрение за самите проекти и несигурността дали ще бъдат одобрени, дали изобщо ще има прием. Поради тази причина много стопани, които искат да се включат, не успяват и това, наред с останалите проблеми, води до разочарование и обезверяване.
При младите фермери се гледа периода, от който си регистриран. За да получиш подпомагане, трябва да имаш стопанство с определен размер.
"Някои хора, които се бяха подготвили за кандидатстване, не можаха изобщо да се класират заради отлагането на приема", твърди Симеонов.
Под въпрос е и устойчивостта на тези стопанства и продължаването на дейността от младите, след като свършат проектите. Мярката е хубава, но недостатъчна, за да успеят да издържат семействата си. Основни трудности са реализацията на продукцията, достъпа до земя, ресурс, работна ръка. Липсата на социални услуги за младите в населените места, в които живеят със семействата си - на детски градини, училища, социална среда и др.
Тази помощ не е ефективна, ако не се комбинира с други, смята и Матански. Ако стартиращ земеделец се опитва с нея да догони старите и големите земеделци и да произвежда продукт с ниска себестойност, това не е успешен бизнес модел. Младият фермер трябва да търси бутиков продукт, добавена стойност - например съчетание с туризъм в планинските райони. Затова за следващия програмен период трябва да се търсят тези проекти, които са комбинирани със стартова помощ. Младите фермери трябва да имат приоритет и в другите мерки. Те са тези, които ще могат да представят нещо иновативно и интересно.
Новото поколение в селското стопанство трябва да търси и коопериране, добави Рангел Матански. При младите хора ентусиазмът е голям, а средствата и опитът са малки. Затова, ако могат да почерпят опит от старите в бранша, това ще спести и разходи. Ето защо организациите на производители също трябва да имат приоритет по мерките. Сега имаме възможност да проектираме Стратегическия план на България за следващия период на ОСП и можем да го направим според нашите нужди.
"Достъпът на младите земеделци у нас до общия европейски пазар е изключен. Надеждата е, че те не са толкова обременени като народопсихология и биха могли по-добре да се кооперират и да сътрудничат помежду си", според Матански.
В ЕС само 11% от земеделските стопанства се управляват от фермери, които са под 40-годишна възраст. В България сме на края на лошата статистика. Застаряването на земеделските производители е много сериозно. В пчеларството например нещата са трагични, каза Петко Симеонов. Несъздавайки среда за развитие, обричаме тази криза на задълбочаване.
Дизайнът на мярката за младите фермери не е проектиран за България. Ние опитваме да я прилагаме като мярка за навлизане в земеделския сектор, което не означава, че тя е предназначена за това. В ЕС много голям проблем е унаследяването - наследниците на фермерите не искат да се занимават със земеделие. Тази мярка подпомага прехвърлянето на този вече съществуващ бизнес. А ние я пречупваме през нашата реалност и се опитваме да създадем бизнес от нулата на базата на крайно недостатъчно съществуващо подпомагане, което не е предназначено за това, допълни Симеонов.
Младите обаче не трябва да разчитат само на субсидии, категорични са експертите. Те трябва да се подготвят да са конкурентоспособни, с изпълними бизнес планове, които биха се осъществили и без да получат финансиране. По-работещо е не получаване на директни субсидии, а достъп до безлихвено кредитиране. Голям проблем е управлението на риска - у нас не управляваме риска добре. Липсват нормални бизнес консултантски услуги за земеделци - счетоводство, планиране, агрономски услуги.
Относно бъдещото подпомагане на младите фермери в новия програмен период на ОСП Петко Симеонов и Рангел Матански препоръчаха да се олекоти дизайнът на мерките, да се създадат условия на младите хора да се развиват в селските райони. Те трябва да имат социална среда, достъп до социални и бизнес услуги, които да подпомагат техния бизнес. Да има бизнес инфраструктура, с която те да могат да комуникират един с друг, да търсят общи пазари, да реализират продукцията си, да им се осигури достъп до финансиране. Субсидиите не са панацея, трябва да се търси конкурентност на бизнеса и достъп до оборотни средства.
Нужно е да се опитаме да вкараме добавена стойност, но за да можем да я капитализираме, трябва да изчистим имиджа на българския продукт и да не се конкурираме с трети страни. Освен това трябва да се наблегне основно на кооперирането, защото младите имат нужда от опит, да общуват, от подкрепа, от пълната гама от консултантски услуги. Финансовите средства са водещи. Създаването и укрепването на малък бизнес изисква средства, които са необходими веднага и не създават нездрав интерес.
Следете новите технологии в селското стопанство и на cap4us.agri.bg.