Финансист за еврото: Аналогията между България и Хърватия не е коректна

България реши да поиска извънредни конвергентни доклади след като отговори изцяло на критерия за ценова стабилност, като за момента страната се отклонява от него с 0,1%. Надяваме данните за дефицит за 2024 г. , които ще излязат, да бъдат с дефицит до 3%, за да можем да подадем такова искане. Ако това стане до началото на март, имаме време да получим дата до края на юни и 6 месеца да се подготвим и от 01.01.2026 да въведем единната европейска валута. Ако обаче чакаме прекалено дълго, е възможно да не получим решение за присъединяване навреме и влизането в еврозоната тогава ще стане почти невъзможно. Това каза пред телевизия Bloomberg Станислав Попдончев.

Един от основните документи, които се приемат при членството на една страна към еврозоната е Регламентът за валутния курс към еврото. Валутният курс се предлага от Европейската комисия след съгласуване с Европейската централна банка, каза Попдончев. Той допълни, че решението се взима от всички страни членки на еврозоната и страната, която приема еврото с единодушие.

Никой не може да ни наложи валутен курс различен курс от този, който ние сме приели, че ще се присъединим. Ние имаме 2 решения на Народното събрание и точка 3 е еднаква, че България ще приеме еврото при курс 1,95583.

Изнесените данни от министерство на финансите на касова основа показват, че дефицитът е 3%, което дава основание на някои икономисти или политици да смятат, че дефицитът на начислена основа, който всъщност се гледа в рамките на критерия ще бъде по-висок от 3%, обясни икономистът.

Силно се надяваме данните, които ще излязат да бъдат с дефицит до 3%, за да можем да подадем искане за извънредни доклади. Проблемът е, че това няма да стане до края на февруари, а по-скоро в началото на март. И ние колкото по-късно чакаме данни за различни макроикономически показатели, толкова вероятността да поискаме докладите, те да бъдат изготвени... Най-късно до средата на годината трябва да имаме решение. Ако това не стане, датата 01.01.2026 за влизане в еврозоната става почти невъзможна.

В последните дни в Хърватия се провеждат протести заради високия ръст в цените на някои храни и основни продукти. Смята се, че това е пряко последствие от членството на страната в еврозоната, но няма факторен анализ защо инфлацията в страната е толкова висока, каза Попдончев.

Инфлацията в страната е намаляла от 10,7% през 2022 година, до 4%, така че тенденцията е положителна, докато БВП на страната е нараснал с 3,3% за 2024 година и тази година се очаква да се увеличи с 3,6%.

При среден растеж за еврозоната от 0,6%, това е 6 пъти по-бързо развитие. Еврозоната ускорява всички процеси, както положителните, така и отрицателните, ако има такива.

Всички анализи за ефекта върху инфлацията от членството в еврозоната показват, че ефектът върху инфлацията е между 0,1 и 0,3%. Тоест ако нещо е струвало 10 лв. Сега ще струва 10 лв. и една стотинка. За такъв ефект върху инфлацията говорим от влизането в еврозоната и той се изчерпва в рамките на 3 до 9 месеца, а Хърватия вече направи 2 пълни години в еврозоната. Така че не можем да отдаваме такъв ефект на смяната на валутата, посочи гостът.

Много често се правят аналогии между България и Хърватия, но мисля, че причината е, че защото Хърватия се присъедини към еврозоната последна. Това, което някои икономисти забравят или може би удобно пропускат е, че в България курсът към еврото е фиксиран, а Хърватия се присъедини към еврозоната с плаващ курс. Ако ние трябва да се сравняваме с други държави да речем от нашия ранг, това трябва да са Литва, Латвия и Естония, които се присъединиха към еврозоната с фиксиран валутен курс.