ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
Финансист за еврото: Аналогията между България и Хърватия не е коректна | ||||||
| ||||||
Един от основните документи, които се приемат при членството на една страна към еврозоната е Регламентът за валутния курс към еврото. Валутният курс се предлага от Европейската комисия след съгласуване с Европейската централна банка, каза Попдончев. Той допълни, че решението се взима от всички страни членки на еврозоната и страната, която приема еврото с единодушие. Никой не може да ни наложи валутен курс различен курс от този, който ние сме приели, че ще се присъединим. Ние имаме 2 решения на Народното събрание и точка 3 е еднаква, че България ще приеме еврото при курс 1,95583. Изнесените данни от министерство на финансите на касова основа показват, че дефицитът е 3%, което дава основание на някои икономисти или политици да смятат, че дефицитът на начислена основа, който всъщност се гледа в рамките на критерия ще бъде по-висок от 3%, обясни икономистът. Силно се надяваме данните, които ще излязат да бъдат с дефицит до 3%, за да можем да подадем искане за извънредни доклади. Проблемът е, че това няма да стане до края на февруари, а по-скоро в началото на март. И ние колкото по-късно чакаме данни за различни макроикономически показатели, толкова вероятността да поискаме докладите, те да бъдат изготвени... Най-късно до средата на годината трябва да имаме решение. Ако това не стане, датата 01.01.2026 за влизане в еврозоната става почти невъзможна. В последните дни в Хърватия се провеждат протести заради високия ръст в цените на някои храни и основни продукти. Смята се, че това е пряко последствие от членството на страната в еврозоната, но няма факторен анализ защо инфлацията в страната е толкова висока, каза Попдончев. Инфлацията в страната е намаляла от 10,7% през 2022 година, до 4%, така че тенденцията е положителна, докато БВП на страната е нараснал с 3,3% за 2024 година и тази година се очаква да се увеличи с 3,6%. При среден растеж за еврозоната от 0,6%, това е 6 пъти по-бързо развитие. Еврозоната ускорява всички процеси, както положителните, така и отрицателните, ако има такива. Всички анализи за ефекта върху инфлацията от членството в еврозоната показват, че ефектът върху инфлацията е между 0,1 и 0,3%. Тоест ако нещо е струвало 10 лв. Сега ще струва 10 лв. и една стотинка. За такъв ефект върху инфлацията говорим от влизането в еврозоната и той се изчерпва в рамките на 3 до 9 месеца, а Хърватия вече направи 2 пълни години в еврозоната. Така че не можем да отдаваме такъв ефект на смяната на валутата, посочи гостът. Много често се правят аналогии между България и Хърватия, но мисля, че причината е, че защото Хърватия се присъедини към еврозоната последна. Това, което някои икономисти забравят или може би удобно пропускат е, че в България курсът към еврото е фиксиран, а Хърватия се присъедини към еврозоната с плаващ курс. Ако ние трябва да се сравняваме с други държави да речем от нашия ранг, това трябва да са Литва, Латвия и Естония, които се присъединиха към еврозоната с фиксиран валутен курс. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:ВсичкиМоите | На приятели |
на 04.02.2025 г.
0
на 04.02.2025 г.
+2
на 04.02.2025 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Честито на Мартин Карбовски
16:01 / 03.02.2025
Радина Червенова и Коко Каменаров чакат бебе
17:07 / 03.02.2025
Легендарна българка днес става на 87 години!
09:12 / 03.02.2025
Големи имена влизат в "Като две капки вода"
14:59 / 03.02.2025
Глобяват Сашо Кадиев
16:46 / 04.02.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета