Габриела Руменова: Цели индустрии работят у нас, за да създадат консуматорско общество
Цели индустрии работят у нас, за да създадат консуматорско общество. Това каза в предаването "България, Европа и Светът на фокус" на Радио "Фокус" Габриела Руменова, основател на платформата "Ние, потребителите“, и дългогодишен PR на Комисията за защита на потребителите (КЗП), във връзка със Световния ден на потребителя.
"Българите може би не се отличаваме особено много от всички други народи в това отношение, защото и маркетинговите специалисти, и цели индустрии работят за да се създават у нас потребности, които дори не съществуват - да си купуваме стоки и услуги, които са все по-нови, атрактивни. И съответно това са и допълнителните рискове, които възникват пред нас, ако говорим например за множеството приложения, които можем да изтеглим през интернет и да ползваме на своите мобилни устройства. Понякога дори и не се замисляме колко много лични данни предоставяме и достъп и до информацията в своите телефони. Така че тук виждаме как класическата тема "Потребителска защита и права на потребителите“ започва много пряко да кореспондира и с темата за защитата на личните данни", каза Руменова.
Руменова обясни, че най-честите проблеми, с които се сблъскват потребители в България са свързани с невъзможността им да използват правото си на рекламация.
"Какви са най-честите проблеми, които продължават във времето – може би тези, с които потребителите почти всеки ден се сблъскват. Това е, когато не могат да упражнят основните си права, правото на рекламация, когато са попаднали на дефектна стока или пък са възпрепятствани по някакъв начин от онлайн търговците. Знаем, че все по-активно става пазаруването през интернет.
Знаем, че законът ни дава 14-дневен срок, когато пазаруваме от истински търговци, не от физически лица, да върнем стока, която не ни е харесала. Така че това са двете основни препятствия, с които се сблъскват потребителите, и продължават да се създават казуси около тях, но пък хубавото е, че може би заради групите, които съществуват в социалните мрежи, заради многото информация, която може да бъде намерена вече в интернет, потребителите стават все по-информирани, все по-любопитни за правата си, все повече общуват един с друг и съответно обменят информация и опит. Това ги прави някак си много по-подготвени за всяка една ситуация, в която биха могли да попаднат", каза още тя.
Експертът каза още, че мерките, които предвижда държавата срещу високите цени на продуктите от малката потребителска кошница, могат да доведат до негативни тенденции.
"Всички може би чуха, че първоначално идеята беше да се постави таван на определени продукти, които са от малката потребителска кошница. Сега пък вече тази идея се промени и се стигна до това да се обсъжда възможността да се въведе таван на надценката. Така, разсъждавайки от гледна точка защитата на потребителите, аз имам известни опасения и за двата подхода - дали това няма да доведе до дефицит именно на тези стоки, те да изчезнат от рафтовете и потребителите да не могат да си ги закупят на тези цени, което реално е ограничаване на избора на потребителите. Т.е. техният избор отново ще бъде сведен до тези продукти, които нямат таван на надценките, и реално мярката не виждам как би могла да проработи по този начин. А другите ми опасения пък са, че е възможно да се стигне до задълбочаване на тенденцията, която виждаме, че тръгна от други европейски държави няколко месеца по-рано дори, за намаляване на обема на потребителските опаковки", каза експертът .