Георги Борисов: Режимът и троловете на Путин и Пригожин водят война на нашата територия

Поетът и писател Георги Борисов беше гост в студиото на "Панорама". Той и Анатолий Корольов са съавтори на романа "Хиатус". Двамата се впускат в две пътешествия – из България и из Гърция, които после описват в тази книга – реален и нереален разговор между тях за видимото и невидимото, изкуството, българите, националното самосъзнание… Руският текст е в превод на български от Здравка Петрова.

Корольов все още не е виждал книгата, тъй като в момента не е възможно тя да стигне до него в Русия. Невъзможно е и той да дойде тук.

Представяме ви цялото интервю на Борисов в предаването, водено от Бойко Василев.

Въпрос: Един български поет и един руски писател пътуват и разговарят. Това рецепта за какво е?

Отговор: Това по-скоро е пътуване един към друг. А също и изпитание – да изненадаме съперника, да разчетем следващия му ход и нанесем решителен удар. Или ако следвам въпроса ви – да забъркаме манджа, която не е опитал нито единият, нито другият. В книгата Корольов често говори за "гювеч“, който все не може да опита и определя като онзи сос или мазнинка на битието, чието предназначение е да смаже колелетата на историята.

Тайната на вълшебното блюдо е в душата на готвача и кулинарните открития са предимно плод въображение и често пъти стават случайно, а не по рецепта. Преди 20 години ние с Корольов започнахме най-случайно нещо като пътепис, който впоследствие се разгърна в документален роман-колаж, както го определят едни, или роман "постмодерен“ според други....

Въпрос: Какво мисли Анатолий Корольов за книгата? Въобще, поддържате ли връзка след като започна войната?

Отговор: Да, пишем си, разбира се, но писмата ни са все по-кратки и иносказателни, под формата на притчи, които никоя спецслужба на света да не може да дешифрира. Колкото до това наше общо съчинение, Толя го определя като РИМА, а римата днес, в ерата на СВОбодния стих, е рядкост.

Въпрос: Вие запознахте българското общество с новата руска литература. Издател сте и приятел на най-големите съвременни руски писатели. Толкова специална ли е руската душа - или това е клише?

Отговор: Нека подчертая, че става не просто дума за големи руски писатели, а за легендарни автори, чиито произведения не можеха да бъдат напечатани в родината им и у нас бяха известни като врагове на комунистическия режим или като злокачествени дисиденти, безродни космополити и пр. Колкото до руската душа и нейната загадъчност – да, клише е, мисля. Клише е, мисля, което трябва да води за носа и Запада, и Изтока. Нито е толкова голяма, нито необяснима. Да не свеждаме обаче душата до някакви нейни национални принадлежности, тя е нашата божествена същност, онази, която преминава от едно в друго живо същество, без да помни и знае своето предишно място и време в битието. Няма загадъчна руска душа – има руски интереси и имперски апетити, това да си го набият в главите и най-промитите мозъци днес у нас, а те са на всеки километър.

Въпрос: Скъсахте ли връзки заради войната?

Отговор: Да. 90% от руските ми приятели се покриха и аз се питам: страхуват ли се да изразят мнението си, или просто се спотайват, защото така им е по-удобно и тайно одобряват чудовищната война, която вече втора година продължават да наричат "операция“. В собствена защита нека кажа, че като редактор на знаменитото списание "Факел“ никога не съм публикувал автори, от които да се срамувам или защото са ми приятели. Над всичко за мен е било словото в неговия библейски смисъл и истинската литература, каквато тия страдалци наистина умеят да правят. Да не забравяме, че това е една голяма нация и че никой днес няма право тепърва да се отрича от или зове към съд на гении като Чайковски и Достоевски, те принадлежат отдавна на човечеството… Има сред тия мои приятели и автори на "Факел“ и няколко значителни имена, които според мен в резултат на напредналата възраст изпаднаха в пълно умопомрачение и подписаха разни обръщения в защита на същата СВО от рода на: бият наш’те, да ги спасяваме!

Въпрос: Къде бъркат българите и руснаците в представата едни за други? Кой кого познава по-добре?

Отговор: Българите – руснаците, естествено – просто защото сме им сърбали попарата и рядко ще се намери свестен българин, който да не си е изпатил по някакъв начин от тях. За нас руснаците си мислят – и много бъркат! – че душа за тях даваме и като последни техни подлоги могат да ни мачкат, както намерят за добре, а след време да ни върнат отново в границите на тяхната империя заедно с целия Европейски съюз.

А колкото до нас, българите, – бъркаме, като им вярваме и търпим такива нагли превъзходителства като дамата с нарицателната вече фамилия Митрофанова. Руснакът никога няма да се освободи от своято имперска самонадеяност и чувството, че цялата земя барабар с Космоса му принадлежи. С тях той заглушава огромния си комплекс за малоценност и робското послушание, насаждано от векове у него. И още: от детската градина му се втълпява, че Русия е най-великата и голяма страна на света, а Америка и Западът – неин враг, чиято единствена цел е да я покори и унищожи, за да си живее спокойно живота.

Въпрос: Кое е най-важното в българското отношение към Русия? Възможно ли е това отношение да бъде напълно рационално?

Отговор: Напълно е възможно и това е единственото възможно отношение. Поддадем ли се на емоциите си и временното опиянение, махмурлукът на другия ден ще е непоносим. Затова – умната и крайно предпазливо към биенето в гърдите и широко отворените обятия, те са мечешки.

Въпрос: Трябва ли да търсим причина за българските разделения отвън?

Отговор: Мисля, че този въпрос дори няма нужда от отговор. Силно ме безпокои онази третина от сънародниците ми, които крещят, че България трябва да остане неутрална, че не бива да взима страна и да се въвлича във войната. Спокойно, ще им река, нито една от държавите на НАТО, чийто член сме, няма намерение да прати и един свой войник в Украйна.

Да добавя обаче, че на нашата територия отдавна се води война, и то от най-страшните – война за душите ни, за нашето бъдеще и история, за нашата същност и език. Води я режимът и троловете на Путин и Пригожин, които, да не забравяме, са професионални лъжци и убийци. Путин и неговите копои по света, колчем само отворят уста, и изричат чудовищни лъжи, които не бихме могли не до края не на предаването ви, а на света, да изредим.

Те са безмилостни и нямат никакви задръжки и емоции. Тяхното оръжие днес в България е тоталната дезинформация и стотиците платени и неплатени слуги, които тровят обществото ни. Някои от тях дори се изживяват като възрожденци и гаврейки се с паметта на Раковски, Ботев и Левски, стигнаха дотам, че си позволиха – по съветски образец – да внесат законопроект срещу "чуждестранните агенти“ у нас на един свят български ден – Денят будителите. Няма и година оттогава. Може и трябва да им се противопоставим, да не спираме да ги разобличаваме, защото някой ден те и нас по затворите ще ни натикат, и пореден Народен съд ще организират.