Министерството на земеделието работи по финализирането на отговорите по коментарите на ЕК относно Стратегическия план. Имаме амбициозният план до 20 септември да изпратим тези коментари на комисията. Това каза по време на участието си в AgriПодкаст зам.-министърът на земеделието Георги Събев.
Как търговците ще спрат да извиват ръцете на фермерите?
“Надяваме се на бърза реакция от тяхна страна и работим за това през октомври месец да успеем да изпратим Стратегическия план”, обясни той.
Част от плана е и Националния план за биологично земеделие.
“Той включва редица мерки, които целят популяризирането на биологичното земеделие както сред потенциалните производители, така и сред потребителите.
Това е изключително важно и за България, където за съжаление биологичните площи не са сред най-многобройните на фона на другите държави членки на Европейския съюз”, каза Събев като добави, че вероятно и потребителите не са запознати в достатъчна степен с това какво е биологично земеделие и какви са ползите от него.
“Има предвидени мерки в тази посока. Те са обсъдени с българския биологичен бранш. Този план трябва да служи за това България да увеличи присъствието си продукти от биологично земеделие на националния си пазар”, посочи Събев.
Вижте още: Ще потънат ли 400 млн. евро в джобовете на чертожници?
По думите му биологичното земеделие няма да бъде ограничено само в една интервенция от Стратегическия план.
“Биологичните производители ще могат да се възползват от голям набор от мерки, насочени например в инвестиции в биологичното производство или преработка на биологична продукция. Това са изключително важни инструменти за подпомагане, от които би било добре и българските производители да се възползват, за да имаме и преработен български биопродукт, со добавена стойност”, обясни зам.-министърът.
Той добави, че според него е добре да се мисли в по-широк аспект и припомни, че Стратегическия план покрива периода 2023-2027 г.
“Но той пък се допълва и с Националния план за възстановяване и устойчивост, където има доста голям ресурс, за който биологичните производители априори не следва да имат административни предизвикателства да кандидатстват за финансиране там, тъй като най-големият елемент от компонента “Устойчиво селско стопанство” е Фонд за екологичен и цифров преход. Той цели внедряване на повече технологии, които са рполезни за околната среда, а биологичното земеделие по презумпция е такова”, обясни Събев, като подчерта, че следва да се гледа по-глобалната картина, “а не цифра към интервенция”.
“Вярвам, че биологичното земеделие и преработка ще получат подкрепа през идните няколко години и ще допринесат за увеличаване на делът на биологично земеделие в България”, каза зам.-министърът.
Тези дни се повдигна въпросът за това как във Франция ще се подпомага биоземеделието.
“Те ще подпомагат по Втори стълб единствено производители, които са в преход. Това не е заложено в българския план. В нашия и биологични производители не в преход ще могат да бъдат подпомагани. Разликата е, че производството във Франция е в Първи стълб, а преходът е във Втори”, обясни казуса Събев.
Той обобщи, че подпомагането на този сектор не бива да се ограничава само до финансови ресурси.
“Необходимо е да има държавна политика, инструменти, чрез които биологичните продукти да достигат до повече крайни потребители”, отбеляза зам.-министърът.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
