Първа част на интервюто със зам.-министър Събев
По думите му трябва да се създаде баланс между отделните видове производства. Вижте още какво коментирахме с него.
- Нещо друго ново е определението “активен фермер”, измислихме ли му дефиниция? Този въпрос между другото често получаваме и в редакцията ни.
- Има нужда от прецизиране на законодателството. Отново това не е национално специфичен проблем, а такъв за цяла Европа, включително и при старите страни-членки на ЕС, в които е имало случаи на злоупотреби със субсидии под една или друга форма. Притежаването на земя “е” или “не е” повод за получаване на субсидии, кой трябва да е този, който има достъп до европейски субсидии? Това също е един от новите елементи, за който уговорката, в рамките на преговорите е “нищо не е договорено, докато всичко не е договорено”. Може би след триалога ще можем да дадем повече информация на фермерите какво е това активен фермер и има ли почва у нас.
- А относно социалната условност - трябва ли да ги плаши фермерите? Какво искаме ние? И нещо друго, което много вълнува фермерите е, ще се отнемат ли субсидии, ако земеделците не спазват трудовото законодателство?
- Отправната точка на трудовото законодателство е, че то трябва да бъде спазвано. Така че при неспазването на какъвто и да е вид законодателство, трябва да има механизъм, който да предвиди последващи действия.
Освен това обвързването на субсидиите и тяхното изплащане със законосъобразно действие и отношение спрямо работниците в сектора на практика ще засегне и много български граждани, които работят извън страната ни. Така че е необходим малко по-широк поглед върху нещата. Трябва да имаме предвид, че вземайки отношение относно социалната условност, ние всъщност вземаме отношение и относно много български граждани, които работят в незавидни условия извън България.
Презумпцията е, че трудовото законодателство следва да бъде спазвано. Вече кой е потърпевш от санкции - дали наемателят на труд или този, който е поел ангажимент за предоставяне на труд, мисля, че правната рамка и сега предвижда действия в подобен вид ситуации. Така че конкретно в сферата на земеделието, не би следвало да има последствия върху трудовия кодекс. А напротив - по-скоро логиката е синхронизиране на системите
- А кой ще го упражнява този контрол?
- Социалната политика е правомощие на държавите членки, така че респективно те са тези, които ще трябва да упражняват контрола със съответните агенции, структури и министерства.
- Предполагам имате преки наблюдения какво е настроението и в другите страни-членки на ЕС. Бихте ли споделили за тези, които знаете?
- В другите страни-членки на земеделието се гледа като инструмент, с който се взаимодейства с околната среда, тъй като тя трябва да бъде пазена и съхранявана. В територии, които дълго време са били обект на интензивно земеделие вече има негативни последствия от това - ерозия, високо съдържание на активни вещества и т.н. И там има повече емпирични данни за ефекта от интензивни форми на обработка на селскостопанските имоти.
Моето лично впечатление е, че нагласата на обществата в Западна Европа е, че следващата и бъдещите ОСП трябва да бъдат насочени към опазване на околната среда. Също така селското стопанство трябва да бъде в симбиоза с природата, за да можем да оставим и за следващото поколение ресурс, който може да произвежда и да изхранва. Но също така и да съхранява едни живи селски региони, които винаги са били характерни за Европа.
- Често споменаваме каква е позицията на страната ни относно обвързаната подкрепа, преразпределителното плащане, приоритет за младите фермери и т.н. Силите ни обаче не стигат до там да отсечем ще има ли таван на плащанията или не. Какво е вашето лично мнение по въпроса?
- България многократно вече е цитиране в не едно или две наднационални проучвания относно концентрацията на субсидиите, което е обвързано с таван на плащанията. Очакването е, че в следващата правна рамка на ОСП ще остане отново доброволен таван.
Личното ми мнение е, че трябва да се търси механизъм и да има таван, който да има възможност субсидии да достигат до повече потенциални бенефициенти. Това ще даде възможност на повече хора да видят възможност за развитие в земеделието. Ние имаме нужда от това, имайки предвид негативните тенденции на национално и регионално ниво.
Трябва да се създаде баланс между отделните видове производства. Трябва да концентрираме енергия и сили върху производство с добавена стойност, която да остава тук в страната, така че да дадем възможност на сектора и на заетите в него да се развиват. И също така да се конкурират в по-високи ценови критерии и в по-високоплатежни пазари.
- Да завършим с младите фермери. На всички вече ни е ясно, че ще са приоритет в новата ОСП. Всъщност младите в цяла Европа са изправени пред неясно бъдеще, когато говорим за новата ОСП. От една страна Комисията се надява, че новите безвъзмездни средства за ОСП ще увеличат броя на младите фермери, но от друга страна - все още няма много информация как точно ще се случи това.
Смятате ли, че амбицията на Комисията този път наистина ще постави приоритет над младите хора в земеделието? Тъй като всички си спомняме как през 2015 г. Комисията излезе с доклад, че над 160 000 млади европейски фермери ще започнат собствен бизнес благодарение на помощта, предоставена от ПРСР 2014-2020. Сега почти стъпили в новия програмен период, има по-малко млади фермери, от колкото бяха в началото.
- Не смятам, че това трябва да бъде предлагано отвън, т.е като европейско финансиране за това да има повече млади хора в земеделието. Смятам, че има нужда, специално ние тук в България, да развиваме аграрната наука. Именно тя ще даде ръст и възможности за икономическо развитие.
Всяко евро, инвестирано в наука, връща десет евро в икономиката. Смятам, че правейки целеви инвестиции в тази наука, ние по естествен начин ще привлечем повече млади хора към този сектор, предоставяйки им възможност за развитие и усъвършенстване. Иначе да, и в следващия период на ОСП ще има инструменти. Но да и аз съм запознат с тези негативни тенденции, които са общо европейски. Отново казвам обаче, вярвам, че трябва да се създадат политики на ниво различно от наднационалните. Тук трябва да има ангажимент с евентуални нови инструменти с предоставяне на преференциален достъп на млади или потенциални млади фермери до земеделска земя.
Има много неща, които излизат от рамките на европейското подпомагане, а могат да допринесат за повече младежко включване в българското селско стопанство.
Цялото интервю може да намерите във видеото!
Следете темата и на cap4us.agri.bg.
