Гергана Василева - жена с множествен склероза, чиято диагноза не е пречка да се включи в два маратона

Жена вдъхновение, самотен бегач на дълго разстояние и бегач с кауза. Гергана Василева започна успешно своята кампания "Бягай с множествена склероза" с участието си на два маратона в Берлин и Лисабон. Предстоят й още предизвикателства с бягане в Мексико, Австралия, Перу, Занзибар и Непал.

От 15 години Гери живее с множествената склероза, но диагнозата не е пречка, а причина да се включи в два маратона, над 10 полумаратона и два веломаратона на "Дунав Ултра".

"Започнах да бягам преди 10 години. Занимах се с най-различни спортове, съвсем любителски. Но със сигурност бягането си ми остава най-любимото занимание. Макар и най-самотното. Но ме зарежда страшно много. Много ми харесва, прави ме силна, усещам удоволствие от това, което правя", сподели Гери Василева.

Идеята за проекта "Бягай с МС" идва след полумаратон в пустинята Сахара - в Мароко.

"Тази кампания измислих след бягането си в Сахара, в началото на тази година, защото разбрах какво удоволствие е да срещаш хора от цял свят с различни каузи, по трудни места. Това са различен вид маратони. Те не са градски, те са по различни терени, в откъснати места, с много малко участници. И страхотно изживяване, усещане на хората около теб, техните амбиции, техните желания. Там се запознах с една дама, която беше на 74 години, започнала да бяга след като се е пенсионирала и тази година завърши 100-ния си маратон. Страшно много ме вдъхнови", допълни Гергана Василева.

Според нея човешкият дух може да превъзмогне всяка диагноза.

"И аз реших да направя тази кампания с по-различен цел. И искам да призова хората, които с диагнозата на множествена склероза, конкретно, но и не само, а всички хора по света да бъдат по-активни, защото това, което аз виждам по себе си, е, че това носи здраве и много сила. Много хора срещнах през последните два месеца, особено, които наистина се оказа, че след тази диагноза се отчайват, отказват се от целите си, смятат че, не могат. А то не е така. Всъщност по-важен е духът, отколкото всичко останало, според мен. И човек да намери точния начин на живот, с който да продължи да прави това, което иска. Аз винаги съм живяла така, че да бъде доволна от това, което правя, да правя това, което искам и да се чувствам достатъчно стабилна, за да знам, че мога всичко на света. И всъщност доказвам на себе си дали мога всичко на света."

На бягането си в Берлин тя среща мъж, бягал на първия маратон преди 50 години и сега успява да участва в маратона, като преминава трасето от 42 км за 8-9 часа.

"Историите за човешката воля са много зареждащи. Специално на последния маратон в Берлин страшно интересни ми бяха хората около мен. Те бяха близо 60 000. Всички бяха много различни. Имаше такива, които, разбира се, бяха там за забавление, такива, които се състезават, имаше хора с каузи, имаше хора, които просто се опитваха да надмогнат себе си. И всеки от тях излъчваше някаква своя енергия. Срещнах българи там, срещнах много хора, които са от различни отбори, с някакви цели. И всички бяха много интересни, защото показват на околните какво целят и защо го правят."

В Лисабон Гери е получила лека контузия по време на бягането, но това не ѝ е попречило да стигне до финала.

"Аз никога няма да се откажа преди финала, по принцип. Но в Лисабон просто имах малка контузия след 10-я километър, която леко ме позабави и малко утежни стигането до финала. Но със сигурност ако тръгна, не бих спряла преди финала, и преди да си получа медала, разбира се, което също е много голямо удоволствие", с усмивка добави тя пред БНТ.