Липсата на подготвени кадри е най-сериозният проблем в машиностроенето, алармира браншовата камара. Дори в условия на криза фирмите все по-трудно намират специалисти. Това спъва голяма част от тях да преминават към по-сложна и с по-висока добавена стойност продукция. Най-остър глад има за изпълнителски кадри като оператори на машини с цифрово-програмно управление, фрезисти, стругари, бурвергисти и заварчици.
"Техническите професии не са атрактивни за младите хора, казва шефът на Браншовата камара по машиностроене Илия Келешев. Младите виждат как в други сектори с далеч по-малко усилия за учене и квалификация се получават по-високи възнаграждения", обяснява той.
Средната заплата в машиностроенето варира от 650 до 850 лв. За да се утвърдят като специалисти обаче, новите работници трябва да имат сериозна теоретична и практическа подготовка. Необходими са и ежедневни усилия и постоянство.
Фирмите от сектора отчитат с голямо безпокойство все по-оредяващите машиностроителни паралелки в професионалните гимназии. Такива отдавна няма в Силистра и Пазарджик. Дори и в Габрово - град с традиции в машиностроенето, професионалната гимназия е без прием по специалността "Машини с цифрово-програмни устройства". В София от 5-6 техникума в миналото е останал само един. И помен няма от елитния някога в страната Техникум по механотехника. В резултат на тези проблеми персоналът в машиностроителните предприятия застарява с всяка изминала година. Над 54% от работниците са на възраст над 45-50 години. Броят на заетите в сектора към момента е около 101 000 при 102 700 преди година.
Затова камарата по машиностроене започва работа по проект за привличане, подготовка и задържане на млади хора до 29-годишна възраст в предприятията от бранша, както и за преквалификация на работници над 45-годишна възраст. Партньор й е Институтът за социална отговорност в Полша.
Целта е да се изучи и популяризира добрата практика в над 20 машиностроителни предприятия от машиностроенето в Полша, където заради голямата емиграция също имат проблем с кадрите. Проектът се финансира от ОП "Развитие на човешките ресурси".
Много български фирми също са добър пример за решаване на проблема с кадрите. В "Капрони"-Казанлък е създаден специален учебен център за повишаване на квалификацията на хидравлиците. В него за преподаватели се привличат освен най-добрите специалисти на предприятието, така и учени от Техническия университет в Габрово. Във все повече фирми като друго казанлъшко предприятие - "М+С Хидравлик", както и в ЗММ Сливен всички новопостъпващи преминават през въвеждащо обучение с наставник. Традиция е вече пловдивските фирми "Биомашиностроене" и "Атаро Клима", както и габровската "Цератицит" и "Спартак"-Бургас да поддържат постоянни връзки с техническите университети при квалификацията на младите инженери.
Отново по европейски проект предстои да се направи проучване в 10 водещи машиностроителни фирми от какви студенти практиканти имат нужда и обучението им да залегне в програмата на габровския Технически университет. През ноември пък делегация от български машиностроителни фирми ще посети Швейцария. Целта е да се види на място как колегите им осъществяват т.нар. дуално обучение - едновременно учене в професионални гимназии и работа в предприятията. Визитата е организирана от посланика ни там Меглена Плугчиева. "С нетърпение очакваме в закона за професионалното обучение да се въведе дуалното обучение, защото в него виждаме спасението за българското машиностроене", смята Илия Келешев.
Между 0 и 6% ще бъдат увеличени минималните осигурителни прагове в машиностроенето от 2014 година. Браншовата камара е отхвърлила първоначалното предложение на синдикатите за 10%-ен ръст. Причината - задържане на нивата на производство от миналата година. Дори през май износът на машиностроителна продукция падна с 10%, заяви шефът на Браншовата камара по машиностроене Илия Келешев. Продължава и сериозният спад на продажби на машини и оборудване за вътрешния пазар.
Най-много заети има в подсектор "Производство на метални изделия" - 47 000 души. За една година обаче броят им е намалял с 2000 човека. Предприятията от този подсектор са склонни да вдигнат с до 4-5% минималните осигурителни прагове, но само за квалифицираните категории персонал. За нискоквалифицираните работници прагът остава минималната работна заплата, която обаче догодина се очаква също да се увеличи до 330-340 лв. С до 4-6% ще нараснат осигурителните прагове във фирмите за производство на машини и оборудване, където са заети 32 хиляди души. Увеличението ще засегне само инженерните кадри.
Фирмите от производството на турбини и двигатели искат праговете да останат без промяна. По данни на НОИ за тази икономическа дейност през тази година е намалял размерът на средния осигурителен доход. Което означава, че е имало орязване на възнаграждения. Вероятно без промяна ще са и праговете във фирмите за производство на транспортни средства без автомобили.
Източник: в. Стандарт