Главният икономист на КНСБ: Сиренето и яйцата ca ни по-скъпи спрямо Германия и Нидерландия, където заплатите са 5 пъти по-високи

Тема за бойкот на търговските вериги се повдига неслучайно. От години нашите изследвания за заплатите и издръжката, в които сравняваме цените от малката потребителска кошница в България с 6-7 европейски държави, показват, че сиренето ни е най-скъпо, яйцата са ни най-скъпи и може би още 7-10 стоки, които ежедневно присъстват на нашата трапеза и които са по-скъпи с 5 до 10 цента, но спрямо Нидерландия, спрямо Германия, където заплатите са 4-5 пъти по големи от нашите, а пък цените са с много малка разлика. Всъщност ценовите равнища не могат да обяснят разликата в заплатите. Това каза д-р Любослав Костов - главен икономист на КНСБ.

“Преди две години излязохме с конкретно становище, което искахме да се види как се ценообразува от началото до края, по цялата верига - как се формира цената на крайната стока, Комисията за защита на конкуренцията да види има ли картел, тъй като имаме подозрения, че конкуренцията е несъвършена до голяма степен", припомни пред обществената телевизия той.

По думите му са необходими регулации, някои законови промени.

“Ще инициираме срещи с големите търговски вериги още идната седмица и на тези срещи ще искаме да видим, освен ценообразуването,  условията на труд. Там работят хора, при това много хора, трябва да се проверят  какви са работните заплати и при какви условия работят. Крайна сметка ние представляваме работниците и като ще се говори, да се говори и за стоковия, и за пазара на труда, и за двата пазара, тъй като има несъвършенства и на единия", обясни Костов.

Темата с бойкота е интересна, защото това ще бъде тест за нашето общество дали е чувствително да реагира на различни процеси, които вървят - в случая икономически процес, който е много важен, подчерта Димитър Маргаритов - бивш председател на Комисията за защита на потребителите.

“Казвам тест, защото за съжаление ние много говорим за присъединяването към еврозоната, което очевидно в някакъв момент ще стане, но пропускаме факта, че е изключително важно обществото ни да бъде подготвено за това, независимо кога ще се случи. На мен ми се струва, че ако има рискове, които дебнат присъединяването към еврозоната, че сега е моментът да се види как реагира обществото ни - едно самоизмерване на чувствителността, при положение, че вече се натрупва обществена енергия", допълни той.

Маргаритов обаче постави въпроса доколко датата на бойкота е подходяща:

“В навечерието на 14 февруари е, който по различни причини се празнува от всички. Много хора все пак ще искат да си напазаруват. И другото нещо, като че ли малко механично самият бойкот, като начин на възпроизвеждане, го възприехме от държавите от Западните Балкани."