©

ЕВРО В БЪЛГАРИЯ - КОГА?

Той изрази надежда това да стане възможно по-бързо.

"Стандартният отговор е - когато сме готови, но ние трябва да настояваме да ни допуснат или да дадат точни аргументи защо не е време за това", коментира Горанов пред БНТ и допълни, че е информирал европейските партньори, че е добре да влезем в чакалнята на еврозоната през първата половина на тази година, а след това има поне двугодишен период за цялостното приключване на процеса по приемането на еврото.

"Категорично съм сигурен, че цените няма да се повишат, това показва и предишният опит на други държави", каза финансовият министър.

Той даде пример с Балтийските държави, където оскъпяването е било под 1%.

"Ако цената е 1% инфлация, аз съм готов да отстоявам това", категоричен беше Горанов.

Според него в България отдавна търпим "негативите" от членството в еврозоната, без да ползваме позитивите и да сме част от една модерна и интегрирана Европа.

"Зависими сме най-вече от Европейската централна банка, процесът е отчасти политически, не сме чули рационален аргумент против това да сме част от това пространство", допълни още той.

ВОТЪТ НА НЕДОВЕРИЕ

"Нямаше как този вот да бъде успешен, първо - минало е твърде малко време от предишните избори, колегите от опозицията търсеха тема, която да засегне максимално авторитета на това управление, но не уцелиха добре, нямаха достатъчно аргументи. Темата за корупцията е тема за усещане в обществото. България е на 12-о място по този показател в ЕС. Това не е житейски факт, а само социологически", каза Горанов и допълни, че дебатът в НС е бил далеч от това, което се очаква.

"Ако има данни за корупция, то те трябва да са в правораздавателните органи", коментира той.

"С 23% са нараснали приходите от акцизи между 2014 и 2017 г. Потенциалните рискове в системата на митниците не са реализирани, анализите на системата, изложени от страна на ДАНС, показват, че има слабости в системата", заяви още той.

ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ

Според Горанов темата е обсъдена много набързо, без съществени дебати.

"Искахме да покажем, че сме част от съвременните европейски ценности, без да сме разказали на обществото. В Истанбулската конвенция няма нищо друго, освен темата за борбата с насилието над жени и деца. Дали ще я подкрепим е въпрос на цивилизован избор. Нужно беше да си дадем повече време, за да разкажем правилната история. В нея има 50-60 текста, всеки български гражданин ще разбере за какво става дума, ако я прочете. Ако не я приемем, ще останем от другата страна на Босфора", каза в заключение Владислав Горанов.