Как изглежда отстрани българското земеделие
А докато се чудим какво точно имат предвид от Европейския парламент (ЕП), българският ни представител там – Асим Адемов, който е и заместник-член в Комисията по земеделие и развитие на селските райони, хвърля повече светлина. По думите му дефиницията обхваща три елемента:
• минимален праг на селскостопанска дейност от цялостната икономическа дейност на земеделския стопанин;
• изготвен от държавата членка негативен списък на получатели на директни плащания;
• прозрачност на юридическите лица, ако дружеството, което получава директни плащания, е част от голям холдинг с различна земеделска дейност.
Това е всъщност дефиницията, одобрена от ЕП. Тя обаче трябва да се съгласува и с останалите съзаконодатели – Съвета на ЕС и ЕК. И ако доскоро се говореше, че преговорите по новата ОСП ще приключат през месец май, Елси Катайнен, заместник-председател на Комисията по земеделие, вече посочва като краен срок края на юни.
Въпреки че постоянно се говори за равнопоставени условия на фермерите и подпомагане при облекчени процедури, след 2022 г. фермерите ще се сблъскат с нови изисквания за получаване на субсидии, свързани най-вече с Европейската зелена сделка.
„Най-голямото ни притеснение е до каква степен озеленяването ще засегне производството. Да не стане така, че да ни е по-изгодно да сме без субсидии, отколкото да изпълняваме Зелената политика“, коментира Илия Проданов, зам.-председател на НАЗ, в репортаж за БНР.
Добрата новина е, че в двугодишния преходен период ще се прилагат същите мерки и схеми за директни плащания както досега. За тази и следващата година са предвидени общо 8 млрд. евро за всички страни членки, като за България тези средства са над 880 млн. евро. От тях 200 млн. евро идват по Плана на възстановяване от COVID-19. Тяхното получаване обаче е обвързано с определени условия при кандидатстване, като дигитализация, опазване на околната среда, биоземеделие, иновации, напояване.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
