Скрито-покрито по стратегически
Със своите градивни критики се включи и Сдружение с нестопанска цел „АгроХъб.БГ“, което започва становището си, изпратено до министър Танева, със съмнения относно законовата основа за Наръчника.
„Тематичната работна група е органът, който, след като обсъди трите икономически анализа, подготвени за целите на трите SWOT анализа, следва да идентифицира потребностите, да ги приоритизира и да предложи мерките, които да залегнат в Стратегическия план.
Подобен Наръчник не може и не е правилно да послужи за основа за мерките, които да залегнат в Стратегическия план. Още повече дискусията по подобни евентуални мерки трябва да се извърши в рамките на обсъждането на анализите и идентифицираните потребности по съответните цели на ОСП, свързани с климата и околната среда, а не самоцелно“, казва председателят на Сдружението Светлана Боянова.
По нейни думи статутът на документа също е неясен. Има много въпроси, които поставят необходимостта от изясняване на неговата легитимност.
„Тези практики препоръчителни ли са? Пише, че те имат информативна цел, но не е ясно кой и как е идентифицирал необходимостта от подобна нужда. Защото, ако това са земеделските производители, то би могло да се очаква, че те ще бъдат по-мотивирани да използват този Списък не само с информативна, но и с практическа цел. Ако са препоръчителни, кой ги препоръчва – ЕК или екип/организация/проект, оторизирани от ЕК, научна организация, МЗХГ? Ако да, на база на какви данни/нужди?“.
Според Сдружението липсва фокус върху:
• Връзката между земеделските практики и тяхното влияние върху климата и околната среда, защо и как тази връзка е важна за земеделските стопани;
• Целта на документа и прозрачност по отношение на това, кой е неговият автор и в какво качество;
• Не е ясно въз основа на какви данни и анализи е формулиран списъкът, събрани по какъв начин и в какъв период от време;
• Документът е прекалено общ и абстрактен.
Светлана Боянова: „Засилва се впечатлението, че този документ е подготвен не поради конкретни нужди на земеделските стопани, а поради определени приоритети в новата ОСП.“
По нататък становището на експертите продължава с коментари по конкретни части от документа. Така например според тях текстовете на места са неразбираеми, неясни или непълни:
• Липсват ключови сектори и дейности, обект на ОСП;
• Не е достатъчно изяснена същността на прецизното земеделие и какви са ползите от него;
• Липсват технологии, свързани с прецизното напояване, технологии в животновъдството и пчеларството.
• Не са обсъдени възможности за сдружаване/коопериране на земеделските стопани с цел подобряване на показателите за устойчивост и опазване на ОС при производството.
В заключение от Сдружението се надяват тяхната градивна критика да бъде взета под внимание от страна както на МЗХГ, така и на земеделските стопани.
„Готови сме като единствения цифров иновационен хъб за земеделие в България да допринесем за изготвянето на качествен Стратегически план по ОСП в областта на цифровизацията на българското земеделие и селски райони със знания и експертиза“, казват за финал от АгроХъб.БГ.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.