Гълъбинов: Рискуваме до оголим фискалния резерв и да увеличим бюджетния си дефицит

Икономистът Румен Гълъбинов в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Ще продължим темата от миналата седмица за пътят ни към еврозоната. Може ли Хърватия да ни бъде пример? Четири месеца в еврозоната – четири месеца спад в инфлацията. Предстои да говорим с икономиста Румен Гълъбинов. С него също така ще обсъдим и фискалния ни резерв, който по думите му е изтънял и в него няма достатъчно собствени свободни средства, освен заеми и целеви субсидии от Европейския съюз. Г-н Гълъбинов е на мнение, че логично, като следствие на пасивната инвестиционна политика и недостига на текущи приходи в бюджета се случва всичко това, но не са ни проблем големите разходи, а малките приходи, смята икономистът. Той е на мнение, че трябва да искаме, за да ни се даде, и да намерим решение на всичко това. Хърватия по брутен вътрешен продукт на глава от населението на база паритет на покупателната способност е над 70% от средното ниво на Европейския съюз, а ние сме на под 60%. Сега приветствам в ефира ни икономиста Румен Гълъбинов. Г-н Гълъбинов, може ли Хърватия да ни бъде за пример според вас? Четири месеца са в еврозоната, четири месеца бележат спад в инфлацията. Вашето мнение като икономист? 

От началото на тази година, след влизането на Хърватия в еврозоната, се изказаха някои опасения, свързани с ръст на инфлацията, но те се оказаха неоснователни затова, защото както казвате, четири месеца по-късно ние виждаме, че инфлацията в Хърватия е намаляла. Междувременно инфлацията намаля и в България, което също е една тенденция в целия Европейски съюз. В частност в еврозоната инфлацията вече едноцифрено число. И много се надявам и в България към края на годината инфлацията да е по 10%. За паралели между нас и Хърватия можем да говорим по повод изпълнението на макроикономическите показатели, свързани с членството в еврозоната. Не само инфлацията, а също и с бюджетния дефицит – да бъде в рамките на 3%, а също и дългът, държавно управление къмто брутен продукт като съотношение да се вмества в рамките на 60%. 

Да отбележим само, че днес имаше и дискусия за еврото в Министерския съвет по инициатива на Икономическия и социален съвет.  

Да. Такива дискусии са много полезни, особено когато са навременни. Може би нуждата от такава дискусия беше още миналата година по това време. Въпреки всичко и въпреки закъснението, ние трябва да извървим своя път към новата дата – 2025 г., а също успоредно да гоним и членство в Шенген – нещо, което е успоредно с еврозоната. В Хърватия го постигнаха първо членство в еврозоната, потвърждение, след това потвърждение и за Шенген. Ние имаме и покана за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, което вероятно може да стане в 2026 г. 

Г-н Гълъбинов, как изглежда България на този фон и въобще какво очакват от нас, а какво получават съседите ни като информация, като мерки, като сценарии за бъдещото ни развитие? 

Това, което България може да се прави и да продължи да прави, е да изпълнява стриктно критериите за членство в еврозоната. Ние имаме план за работа, имаме информационна кампания, с която трябва да запознаем хората с предимствата на едно такова членство. Освен това, има и доста мероприятия, които трябва да се извършват от страна на финансовата система, на бизнеса, така, че да са адаптирани по най-добрия начин. Трябва да си изберем дизайн на монетите, съответно да имаме готовност в срокове да направим обмяна на съществуващите при нас левове срещу евро банкноти в определен разумен срок. И освен това, цените в магазините също успоредно да бъдат за определено време – поне за шест месеца, и в лева, и в евро. Ние имаме шанса да свалим инфлацията до края на годината. Освен това можем да се вместим и в бюджетния дефицит от 3%, стига разумно да направим баланс на нашите приходи и бюджетни разходи. И освен това, с дълъг къмто брутен вътрешен продукт ние стоим много добре, движим се между 25 и 30%, което е два пъти по-ниско, отколкото е изискването за 60% за членство в еврозоната. Нямаме някакви проблеми с лихвената политика, българските лихви по левовете ще се доближат много скоро до тези в еврозоната по евро. И също имаме фиксиран валутен курс, който е гарантиран от закона и не се е променял за повече от 25 години. 

Но Хърватия може би е доста пред нас и е била винаги. Как изглежда това сравнение? Знаем, че там брутната минимална заплата е около 560 евро, ако не се лъжа, което е с над 30% повече от нашата. 

Точно така. Брутната минимална заплата в Хърватия е с 30% повече от българската. Освен това, и минималната пенсия в Хърватия е 25% по-висока, отколкото в България. Друго, което е – че в Хърватия има доста повече инвестиции, чуждестранни, местни, има повече инвеститори, които вкарват добавена стойност в тяхната икономика, увеличават брутния им вътрешен продукт и те стоят по-добре като показател брутен вътрешен продукт на глава от населението, отколкото сме ние. 

А ние какво имаме – заеми и целеви субсидии. 

Ние трябва да работим много повече за инвестиции, както в публични големи проекти, така и в частни проекти, в публично-частно партньорство, въобще – инвестиции, които освен бюджетните средства и освен заемите и европейските субсидии, ще ни дадат възможност да качим икономиката си на едно съвсем друго ниво, на ниво, което да позволи фактически ние да правим много по-големи ръстове, много по-добри данни да отчитаме, свързани и с производителността, и с конкурентоспособността на българската икономика, откъдето логично ще дойдат и възможностите за увеличени доходи под формата на заплати, пенсии и социални плащания, и т.н.

Защото в противен случай ние рискуваме до оголим своя фискален резерв, да увеличим бюджетния си дефицит и да се финансираме основно, както и вие казахте, със заемни средства, да разчитаме изцяло на инвестиционна политика от европейските фондове. Но там, ако примерно закъсняват програмите или не ги усвояваме с добри проекти, няма да има достатъчно. И също и от Националния план за възстановяване и устойчивост, по който ние така или иначе продължаваме да закъсняваме. Ние трябва просто да работим много повече в посока на консолидация на нашия държавен бюджет както в приходната, така и в разходната част и това да е определящото сега при взимането на решения в новото Народно събрание, както и при съставянето на новото правителство.