Хиляди българи губят живота си заради мутирали бактерии

Близо 6000 българи на година губят живота си заради мутирали бактерии, на които антибиотиците не действат. Официални данни за починалите пациенти заради антимикробна резистентност обаче у нас няма.

Броят на жертвите става известен от математическите модели на два големи световни университета, които изчисляват смъртността у нас, пише "Телеграф“.

Антимикробната резистентност възниква, когато бактерии стават устойчиви на антибиотиците. Така те правят често срещани инфекции по-трудни за лечение и увеличават рисковете от развитие и разпространение на тежки животозастрашаващи заболявания.

Причината за това е прекомерната и неправилна употреба на лекарствата в хуманитарната и ветеринарната медицина.

В България е имало 1600 смъртни случая, директно асоциирани с антимикробна резистентност, и 6400 косвено причинени от нея през 2019 година, сочат данните на Института за измерване и оценка на здравето към Медицинския факултет на Вашингтонския университет.

Между 1315 и 5756 души са загубили живота си заради същата причина в България през 2021 година, показват пък изчисленията на Института за здравни показатели и оценка към университета в Оксфорд.

Четири патогена у нас са свързани с най-висока смъртност, показват данните на Вашингтонския университет.

Това са Escherichia coli, като бактерията е причинила смъртта на над 2000 души. Staphylococcus aureus е взела същия брой жертви. Pseudomonas aeruginosa е свързана със смъртта на 990 пациенти, а Klebsiella pneumoniae е отнела живота на 936 души.

Те често причиняват инфекции на кръвта, перитонеални и интраабдоминални инфекции, както и такива на пикочните пътища и пиелонефрит.

Данните на Националния център по заразни и паразитни болести показват, че в България се наблюдава резистентност към всички класове антибиотици, използвани в хуманната медицина, включително към препарати от най-ново поколение, които все още не са регистрирани в страната.

България има най-висока смъртност от тотално резистентни на антибиотици бактерии в цяла Европа – ешерихия коли и клебсиела пневмония, показват данни от публикация в списание "Лансет“ от октомври 2022 г.

Проучването сочи, че средно 7,29 на 100 000 души умират от резистентна на антибиотици ешерихия коли, а 4,59 на 100 000 души са смъртните случаи от резистентна клебсиела пневмония.

Същевременно в България липсва законова рамка, в съответствие с която да се класифицират регистрират и докладват смъртни случаи, асоциирани с инфекции от резистентни микроорганизми.

Пациентите с такива инфекции обикновено са лекувани от други съпътстващи заболявания и реалната причината за смъртта е трудно доказуема.

Пандемията от коронавирус рязко вдига употребата на антимикробни препарати у нас. Международно възприетата мерна единица за консумация на антибиотици в хуманната медицина е дефинирани дневни дози на 1000 жители на ден (ДДД).

В България общата употреба на антибактериални средства е нараснала от 20,7 ДДД през 2019 г., нива почти идентични със средноевропейските, до 26,3 ДДД за 2023 г. В същото време потреблението за ЕС остава 20,09 ДДД.

В проценти това се равнява на ръст от 27% за период от 5 години за България. Над 35 000 смъртни случая всяка година в ЕС се дължат на антимикробната резистентност. През 2019 г. Световната здравна организация я обяви за една от десетте най-големи заплахи за общественото здраве, пред които е изправено човечеството.

Около 70% от случаите на инфекции, причинени от резистентни към антибиотици бактерии, са вътреболнични инфекции. Ако резистентността продължи да нараства, това ще доведе до приблизително 10 милиона смъртни случая в световен мащаб всяка година.

До 2050 г. световната икономика би могла да бъде изправена пред разходи в размер до 100 трилиона щатски долара.