България ще достигне пика на пандемията от коронавирус на 24 април, сочат прогнози на Института за здравни показатели и оценка (IHME) в САЩ. Данните на института са публикувани на специален сайт с прогнози за различните страни в света, които са засегнати от пандемията.
Според прогнозите на института пикът на смъртните случаи у нас ще бъде между 19 и 30 април, когато се очакват между 9 и 10 починали дневно, след което броят им ще започне да намалява. До 4 август броят на починалите от вируса българи ще бъде 303 души, предвижда още IHME, цитирани от "
Investor".
Институтът уточнява, че данните са валидни само при пълно спазване на мерките за социално дистанциране до май.
Към днешна дата потвърдените случаи на коронавирус в България са 624, а починали от началото на пандемията са 24 души.
IHME прогнозира още, че по време на пика на коронавируса у нас ще са необходими 349 болнични легла, от които 87 в интензивно отделение. По данни на института към момента общо наличните болнични легла в страната ни са 17 973, от които 856 в интензивно отделение, така че не се очаква недостиг или претоварване на здравната система дори в най-високата точка на пандемията у нас. Страната ни разполага и със 74 апарата за обдишване, сочат данните на IHME.
България с най-застаряващи здравни служители в ЕСОтделни данни, публикувани днес от европейската статистическа служба Евростат, показват, че към последното тримесечие на 2019 г. България е страната в Европейския съюз с най-голям дал на здравните служители на възраст над 50 години (56%). България е и сред страните членки на съюза с най-малък дял на здравните работници сред общия брой на заетите хора – около 4%, а спрямо общото население той е дори по-малък – едва около 2%.
В края на миналата година 14,7 млн. души на възраст над 15 години са били заети в системата на здравеопазването в ЕС, съставляващи над 7 на сто от общия брой на заетите хора в съюза и близо 4% от общото население.
От тях 1,9 млн. са лекарите, 4,5 млн. са медицинските сестри, акушерите и техните асистенти, 4,1 млн. са лични здравните асистенти, а други 4,1 млн. са заемали други длъжности в системата на здравеопазването.
Мнозинството от здравните работници в ЕС са жени – 78%, а над една трета (36%) от служителите в здравеопазването в съюза са на възраст от 50 години нагоре, следвани от тези във възрастовата група между 35 и 49 години (35%), а здравните работници под 34-годишна възраст са само 29%.
В 13 от 27-те страни членки на ЕС най-голям е делът на здравните работници над 50-годишна възраст, като след България се нареждат Естония и Латвия с по 50%, Италия с 45% и Литва с 42%.
В 11 страни членки заетите в системата на здравеопазването на възраст между 35 и 49 години са били с най-висок дял, а само в три страни тези на възраст между 15 и 34 години са най-многобройни – Малта (50%), Люксембург (47%) и Кипър (38%).
Най-голям е делът на здравните работници в Швеция (12% от заетите), следвани от Финландия и Дания (по 10%). Най-нисък е делът им в Кипър, Полша, Латвия, Румъния, Люксембург, България, Унгария и Слования – около 4%.
Спрямо размера на населението Швеция отново регистрира най-висок дял на здравните работници (7% от общото население), следвана отново от Финландия и Дания, както и от Холандия с по 6%. На обратния полюс са Полша, Румъния, Кипър, България, Латвия, Люксембург, Унгария, Словения и Гърция, където здравните служители са съставлявали едва около 2% от общото население.