Икономист: Колкото повече пари получавате, толкова повече това, което плащате клони към 10% заради тавана на осигуровките

Плоският данък вече се изхаби. Той спира растежа и вътрешното търсене. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" Любослав Костов - главен икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към федерацията. Костов уточни, че има достатъчно статистика, която ни доказва неговата теза.

Икономистът изтъкна, че в България данъчно-осигурителната система е регресивна: "Колкото повече пари получавате, толкова повече това, което плащате клони към 10% заради тавана на осигуровките. Богатите и бедните не са ангажирани по еднакъв начин с публичната инфраструктура и блага, които се получават. 

Любослав Костов подкрепя възможността за промяна в данъчната система на България: "МВФ (Международен валутен фонд) не ни го казва просто ей така. Чудя се как може да слушаме МВФ и ОИСР (Организацията за икономическо и международно сътрудничество), когато ни казват, че трябва да се насърчават инвестициите в страната, когато ни казват, че трябва да се намали държавната администрации, когато ни казват куп други неща, които се харесват на българския бизнес и на политиците много често. А когато ни говорят за данъчна система се правим, че МВФ не са били в България, не са имали мисия. Аз се срещах лично с представители на МВФ, които доста аргументирано говорят за падане на тавана на осигуровките, въвеждане на необлагаем минимум, изменение на структурата между преки и косвени данъци", обясни икономистът. Той допълни, че всичко това е аргументирано с думите, че неравенствата в България са едни от най-големите в ЕС. А само шест или седем държави в цял свят имат плосък данък.

Костов подчерта, че България е единствената държава в целия ЕС с такива ставки.

"Да не говорим, че самият плосък данък, когато е мислен, той е мислен като необлагаем минимум с плосък данък. Две степени да има. А у нас го въведохме без необлагаем минимум. Така не освобождаваме най-нискодоходните групи, един ресурс, който може да отиде за потребление. Доказано е, че основният двигател на растежа винаги е потреблението. Така че освен неравенствата, сивата икономика също е на едно доста високо ниво. Според самия бизнес, те си имат такъв индекс и сами си мерят сивата икономика. 22% е като дял от брутния вътрешен продукт, говорим за над 40 млрд. лв. недекларирана заетост, сива икономика, при толкова ниски данъци, инвестиционната активност, преките чуждестранни инвестиции са 3 пъти по-малко отколкото бяха преди да се въведе плоския данък", коментира главният икономист на КНСБ.