©

Християнската църква го нарича още от древността "Пророк и предсказател на великите Божи дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие".

Пророк Илия живял около 900 години преди Христа и бил родом от град Тесвия в Палестина. И до днес стъпките му по тези земи се смятат за осветени от силата му.

Денят на свети пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Няма църква в страната, в която да не се отслужва тържествена света литургия. Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името на пророк Илия и се украсяват с неговата икона.

Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари. Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота.
Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.

Най-честити на празника са именниците и занаятчиите - кожухари, самарджии, фурнаджии, защото свети пророк Илия е техен покровител. На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей - символ на сушата.

Този празник в България носи и друг знак - Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Това е една от най-пламенните и трагични истории в историята на страната ни по време на турското робство, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война.

По стар стил този ден е бил на 2 август, когато се е отбелязвал Илинден. Но независимо, че не е точната историческа дата, денят на свети Илия е повод да сведем глава пред героизма на въстаниците.