Страшно е, но не е нищо ново. Това масово овчедушие ни е държало послушни над 700 години под външен контрол, който продължава и до днес. Ние винаги предпочитаме салатката и ракийката вместо да излезем и да защитим интересите си, но на масата сме страхотни мислители, бизнесмени, патриоти. Когато сме принудени да избираме, ние заставаме на станата на насилниците и оглозгваме жертвата, за да сме в "безопастност". Същото е и с вербалната агресия. Ние се присмиваме заедно с присмехулниците, за да не се обърнат срещу нас. Как се променя това, г-н Кузманов?